Теодор Стърджън: Писмо от илюминатора

До мистър Дейвид Джоунс

Форти Фатъмс

21 септ. 1938

Драги сър,

Пиша тия кратки редове само за да узнаеш какво мисля за теб.

Май нещо взе да вириш нос, приятелче. Откога стана голяма клечка? Вече доста години плавам по море, сополанко, и още не съм се срещал с тая твоя прехвалена сила. Веднъж ми се счупи витло; подозирам обаче, че за по-евтино го бяха запоили с бронз. Друг път имах разпорен шев; но онова трийсетгодишно корито и бездруго си беше за старо желязо. Вярно, веднъж ме изненада, когато баластът не беше наместен добре, хвърли шквал срещу кораба и го преобърна, та ми видя сметката. Чист късмет, това е. А инак само се перчиш и дрънкаш.

Сега пък предупреждаваш за ураган. Вълнувам ли се? Никак даже. От теб човек и морска болест не може да хване. Хайде, давай, поплювко! Може да си потопил някоя и друга рибарска гемия, но няма как да се справиш с новичък танкер — цели седем хиляди тона. Хайде де. Опитай.

Чуйте Джоунс от радиостанцията в Маями.

— В момента ураганът е на четиристотин мили изток-югоизток от Маями, движи се в посока запад-северозапад със скорост двайсет до двайсет и пет мили в час. Ветровете достигат ураганна сила около центъра на циклона с приблизителен диаметър седемдесет и пет мили. Всички малки плавателни съдове се приканват незабавно да поемат курс към пристанищата. Жителите на Маями и крайбрежните области да закрепят всичко подвижно. Министерството на здравеопазването препоръчва да стерилизирате ваните си и да ги напълните с питейна вода, тъй като водохранилищата могат да бъдат замърсени. Моля, закрепете добре всяка разхлабена дървения. Ако живеете в паянтова къща, отправете се незабавно към най-близкото училище, където ще ви бъдат осигурени удобства. Ако имате в дома си болни или престарели, настанете ги в болница. Когато вятърът се засили, проверете дали всички са налице и подслонени. Не забравяйте да оставите отворена врата откъм подветрената страна…

Кефиш ли се, Джоунс? Е, тия фасони ги продавай на сухоземните гарги. Обаче мен изобщо не ме плашиш. Само дето вълнението се е позасилило малко…

Мъчиш се да ми шашнеш екипажа, нали? Онзи боцман от Оклахома например. Дето седи на кнехта до камбуза. На мен си ми ясен, Дейви; и на хлапето от нощната вахта си ясен, и на капитана; обаче онзи боцман се тормози като стара мома с херпес. Само защото през трийсет и четвърта му хвръкнал покривът над главата. Разминаваме се с доста кораби; за пръв път в живота си виждам пълни танкери да отиват на юг. Щом някой мине край нас, боцманът пак почва да хленчи:

— Абе, що не вземе капитанът да се отправи към сушата? Не знае ли, че идва ураган?

А пък аз и хлапето седим и му се смеем. Хлапето плава за пръв път; тръгнало е свят да види. Хайде, Джоунс, разиграй цирка специално заради него. Не бива да си отиде у дома и да разправи истината за теб, нали така? Виж го само. Вече е свикнало с морето; ще стане моряк от него още преди да си получи моряшката книжка. Виж го как се полюшва леко в такт с клатушкането на кораба, а вятърът развява косите му. Седемнайсетгодишно хлапе, Дейви, а ти си стар като света и все пак то ти разказа играта.

22 септ. 1938

Е, слабако, пак успя да подплашиш гаргите. Сухоземните, имам предвид. Специални предавания през цялата нощ; всички свободни от вахта стояха будни в общия салон да ги слушат.

— … след отслабването на вятъра специални екипи от полицаи и доброволци ще охраняват улиците. Ако се нуждаете от помощ, изчакайте у дома си идването на някой от екипите.

Всяваш паника. Боцманът толкова се е стреснал, че когато работим на палубата, праща някого да слуша бюлетините на всеки кръгъл час. Плаваме през деветметрови вълни, но те измамихме. Нали ти казах, ясен си за капитана. Докато ударът връхлети върху брега, ние вече ще сме на сто мили северно от него.

Виж, О’Рурк не ми е ясен. Той е плавал в морето още преди да се родят моите старци. Видял е три урагана по тукашното крайбрежие и какво ли не още в чужбина — от тайфун до онзи вихър в Магелановия проток, дето му викат уилиуоу. Обаче днес хлапето рече:

— Дано да ни връхлети. Тогава ще стане забавно!

А пък О’Рурк го зашлеви и изръмжа:

— Чакай първо да видиш за какво говориш, пък тогава пак си отваряй невръстната човка.

Хлапето стоеше, разтриваше бузата си и в очите му се четяха болка и смайване. После се обърна и изтича в трюма. Нищо не разбирам. О’Рурк поне е наясно с цялата работа; ако и на голям кораб може човек да загине, в което по принцип се съмнявам, стига корабът да е в добро състояние, то тогава тайфуните отдавна да са видели сметката на О’Рурк. А той е жив, нали така? Тогава защо ще бие хлапето само задето от първото си пътуване е проумяло онова, за което на него са му трябвали цели четирийсет години — че нито един ураган не е по-силен от добрата стомана?