Джудит Макнот - Ад и рай

Удивена от надхвърлящата всяко въображение позлатена декорация, Елизабет се огледа. Над камината висеше картина в позлатена рамка, изобразяваща дама, чието оскъдно одеяние представляваше прозрачен червен воал, леко развяващ се около ханша й. Елизабет отмести поглед от тази шокираща голота, за да се озове срещу цяла армия лудуващи купидончета върху полицата над камината и върху таблите на леглото. Друга позлатена и пищна група от предвестници на любовта, образуваше канделабър с дванайсет свещи, една от които лакеят беше запалил. Около грамадно огледало също се виеше хоро от купидони.

— Туй е… — опита се да каже нещо Бърта, а очите й станаха като палачинки, — туй… не се сещам как да го река — задъха се тя, но Елизабет вече бе преживяла първия шок и я напушваше смях.

— Неописуемо ли? — изказа предположение и се разкикоти. — А може би не… неправдоподобно? — услужливо продължи да й подсказва тя, а раменете й се затресоха от сдържан смях.

Бърта издаде някакъв приглушен звук и изведнъж и на двете им дойде прекалено много. Напрежението от последните дни се разрази в безумен смях до сълзи. Слугинята посегна да ги изтрие с престилката си, но престилка нямаше и тя се сети, че сега има по-престижна роля, и извади кърпичката си от ръкава, за да попие сълзите си. От своя страна Елизабет стискаше глупавия бюст до гърдите си, а брадичката й подскачаше върху плешивата му глава. Двете така се заливаха от смях, че забелязаха кога е влязъл сър Франсис едва когато гласът му прогърмя ентусиазирано:

— Лейди Елизабет, лейди Бърта!

Бърта, обзета от паника, сподавено изписка и запуши устата си с кърпичката.

Елизабет погледна към облечения в коприна мъж, поразително напомняща купидоните, и ужасяващата реалност на незавидното й положение я обля като със студена вода. Заби поглед в пода, като се опита да си припомни замисъла. Трябваше на всяка цена да го осъществи, в противен случай този застаряващ похотлив женкар, със склонност към златни амурчета, щеше да й стане съпруг.

— Мои прескъпи дами — прекалено любезно рече той, без да знае как да продължи, — какво дългоочаквано удоволствие! — Учтивостта изискваше да се обърне първо към по-възрастната дама и той взе безсилно увисналата ръка на Бърта и я притисна към устните си, после прибави:

— Разрешете ми да се представя. Аз съм сър Франсис Билхейвън.

Лейди Бърта направи реверанс, уплашено се вторачи в него, а ръката й с кърпичката замръзна върху устата й.

За негово учудване тя не се представи, дори не каза колко е очарована да се запознае с него, не се поинтересува и за здравето му. Вместо това жената направи още един реверанс. И още един.

— Това не е необходимо — каза той с пресилено оживление, — аз съм само благородник, нали разбирате? Не съм херцог, даже не съм граф.

Лейди Бърта направи отново реверанс и Елизабет я смушка с лакът.

— Как… — изтърси закръглената лейди.

— Леля ми се обърква понякога… стеснява се от непознати — спаси положението господарката й.

Гласът на Елизабет Камерън — нежен и мелодичен — накара кръвта на сър Франсис да заиграе. Той се обърна с неприкрито сладострастие към бъдещата си съпруга и осъзна, че тя притиска собствения му бюст към гърдите си… толкова покровителствено, толкова любещо! С мъка сдържа доволството си.

— Да, точно така трябва да се държим — без излишни преструвки и свенливост — възкликна той, сияещ от щастие, и взе любезно собствения си бюст от Елизабет, която бе застинала безизразно. — Но, прелестна моя красавице, не е нужно да милвате безжизнения камък, след като аз цял съм тук, от плът и кръв.

Елизабет зяпна онемяла, докато той много внимателно постави бюста върху стойката и едва тогава се обърна към нея с очакване, което й внуши ужасяващото чувство, и то не на шега, че сега е съвсем естествено тя да привлече плешивата му глава към гърдите си. Погледна го, а в мислите й настъпи истински хаос.

— Аз… аз искам да ви помоля нещо — най-накрая успя да изрече.

— За всичко, което пожелаете, скъпа — прегракнало рече той.

— Бих искала да… да си отдъхна преди вечеря.

Той се отдръпна с видимо разочарование, но си спомни добрите маниери и неохотно се съгласи:

— Не спазваме обичайните часове. Вечеряме в осем и половина.

В този миг сър Франсис получи просветление и видя как изглежда тя в действителност. Спомените му за изящното й лице и сладко тяло бяха толкова мощни, толкова ясни, че останаха непомрачени, откакто за пръв път съзря прочутата лейди Елизабет Камерън. Сега със закъснение забеляза строгата, безформена рокля, с която тя бе облечена, и неподходящата й прическа. Погледът му попадна на грозния железен кръст на врата й и той отскочи отвратен.