Джудит Макнот - Ад и рай

— Колко жалко — изрече Алекс, — че няма да види как превъзходно боравиш с въдицата.

— Риба ли? — отвърна й Елизабет с престорено отвращение. — Припадам само от мисълта за тези лигави, люспести създания!

— С изключение на онзи превъзходен екземпляр, който хванахте вчера — влезе в тон Бентнър иронично.

— Точно така — усмихна се тя топло на човека, който я бе научил да лови риба. — Ще предадеш ли на Бърта, че трябва да се приготви, за да ме придружи? Докато се приберем, надявам се истеричният й припадък да е отминал, за да успея да разговарям разумно с нея.

Икономът устремно тръгна, а опашките на черният му изтъркан фрак заплющяха зад него.

— Остана само да измислим как да обезкуражим третия съперник — безгрижно каза Алекс. — Кой е той и какво знаем за него? Аз дали го познавам?

Точно от този момент Елизабет се страхуваше.

— Не си чувала за него, преди да се завърнеш.

— Моля? — попита тя смутено.

Елизабет пое дъх, за да се успокои, и потри нервно ръце в синята си пола.

— Мисля — каза тихо, — че трябва да ти разкажа всичко, което се случи преди година и половина с Иън Торнтън.

— Изобщо не е необходимо да говориш за него, щом това те разстройва. А пък и точно сега трябва да решим какво да правим с третия мъж…

— Третият мъж — прекъсна я напрегнато Елизабет — е Иън Торнтън.

— Господи — ужаси се приятелката й. — Защо? Искам да кажа…

— Не зная защо — смутена и ядосана призна Елизабет. — Приел е предложението на чичо ми. Или е някакво глупаво недоразумение, или такава е представата му за шега, но и в двата случая е нелепо…

— Шега! Той те съсипа. Сигурно е истинско чудовище, след като това му се струва забавно.

— Когато го видях за последен път, не му беше никак забавно, повярвай ми — каза момичето, седна и разказа цялата история, като си наложи да не влага чувства, за да обмислят с Алекс трезво плановете си.

— Бърта, пристигнахме — каза Елизабет, когато пътническата им карета спря пред пищното имение на сър Франсис Билхейвън. От един час Бърта стискаше очи, но по бурно повдигащата и се гръд и сподавено дишане Елизабет бе наясно, че не спи. Бърта бе подложена на адски мъки заради ролята, която трябваше да изпълни като леля на младата си господарка, и никакви увещания от нейна страна не можаха да я накарат да се вразуми. Тръгна насила и дори след като бяха вече пристигнали, всяка минута се молеше да бъде час по-скоро избавена от ужасното изпитание.

— Лельо Бърта — смушка я Елизабет, когато парадната врата на грамадната безстилна къща се отвори. Икономът се отдръпна встрани, а един лакей се затича към тях.

— Лельо Бърта — още по-настоятелно я побутна тя и като видя, че не може да я накара да дойде на себе си, се опита да разтвори стиснатите й клепачи. Погледна право в застиналите от страх очи.

— Моля те, не ме излагай, Бърта! Разчитам, че ще се държиш като истинска леля, а не като срамежлива мишка. Ето ги, вече ни посрещат. Слугинята кимна, застана вдървено и приглади черната си пола.

— Как изглеждам? — прошепна възбудено Елизабет.

— Малко страшничко — продума Бърта, като огледа строгата черна ленена рокля, която Елизабет бе избрала да носи при тази първа среща с вероятния съпруг, който Александра описа като безподобен стар развратник. И за да е съвсем пълна картинката, в тон с калугерското си одеяние, сви косата си на кок а ла Лусинда и покри главата си с късичък воал. На врата и висеше единственото „бижу“, с което имаше намерение да се разкрасява, докато траеше визитата й тук — огромен грозен железен кръст, който задигна от семейния параклис.

— Направо страшно, милейди — повтори Бърта, малко по-оживено. След изчезването на Робърт тя реши, че трябва да се обръща към Елизабет като към господарка, а не непринудено както преди.

— Превъзходно — каза момичето с окуражителна усмивка. — Ти също не падаш по-долу.

Лакеят отвори вратата и спусна стълбичката, първо слезе Елизабет и после „леля й“. Тя направи път на Бърта и се обърна да погледне Арон, който седеше на мястото на кочияша. Чичо й бе разрешил да вземе със себе си шест слуги от Хейвънхърст и Елизабет ги подбра много внимателно.

— И не забравяй — предупреди тя Арон съвсем ненужно, — клюкарствай на воля за мен с всеки слуга. Ти знаеш какво да кажеш.

— Тъй вярно — каза той с лукава усмивка. — Ще река на всички какво проклето чудовище сте — стисната стара мома, се за морал говори, та и самия дявол ще накара да се покае.