Джудит Макнот - Ад и рай

Едва сега разбра, но твърде късно, че социалните предразсъдъци съществуват, за да я защитят от мъже като него и че тази е причината обществото да го отхвърля.

Но на Елизабет й предстоеше да изтърпи още едно унижение. Приятели на виконт Мондевейл, осведомени за предбрачния му договор, най-накрая решиха, че е техен дълг да съобщят на щастливия годеник слуховете за жената, на която бе предложил своята ръка.

На следващата сутрин той направи посещение на Рипъл Стрийт и оттегли предложението си. И тъй като Робърт отсъстваше, Елизабет го прие в гостната. Само един бегъл поглед към скованата му стойка и суровото изражение й бе достатъчен, за да се почувства все едно таванът се стоварва върху нея.

— Струва ми се, че неприятните сцени са излишни — изрече той надменно, без всякакво предисловие.

Засрамена и разкаяна, тя се задави от сълзи и неспособна да говори, само поклати глава. Той се обърна и тръгна към вратата, но когато мина покрай нея, се извърна и я сграбчи за раменете.

— Защо, Елизабет? — попита, а красивото му лице се изкриви от гневно съжаление. — Кажи ми защо. Дължиш ми поне това.

— Защо? — повтори тя, като безразсъдно и с копнеж потърси прегръдката му, за да помоли за прошка.

— Мога да разбера, ако дъждът те е застигнал и случайно си го срещнала в някаква хижа, което всъщност ми каза и моят братовчед лорд Хауард. Но защо си му изпратила бележка с покана за среща насаме в зимната градина?

— Не съм пращала никаква бележка! — изкрещя тя и само гордостта и я задържа да не падне ридаеща в краката му.

— Лъжеш — изрече той безизразно и отдръпна ръцете си. — Валери видяла бележката, след като той я захвърлил и тръгнал да те търси.

— Тя греши — изхълца Елизабет, но той вече бе излязъл от гостната.

Тогава Елизабет си помисли, че по-унизена едва ли би могла да се почувства, но съвсем скоро откри, че се е заблудила. Когато виконт Мондевейл я изостави, всички приеха това като знак за нейната вина и тя повече не получи нито една покана, и нито един гост не се появи в лондонската къща на Рипъл Стрийт. По настояване на Лусинда девойката събра смелост и отиде на бала у лорд и лейди Хотън, която я бяха поканили, преди да се разрази скандалът. Остана само петнайсет минути, тъй като освен домакините, които по задължение я поздравиха, никой не я заговори и никой не направи и най-малък знак, че я познава.

Според добрия тон тя беше безсрамна и безпътна жена, опетнена и използвана, неподходяща компания и за невинните млади дами и за лековерните млади наследници, неподходяща за изисканото общество. Беше нарушила моралните закони, и то не с някой от нейната класа, а с мъж със съмнителна репутация, без социално положение. Не само бе нарушила законите, бе ги запратила в лицето на обществото.

Седмица след дуела Робърт изчезна, без да предупреди или да каже нещо. Елизабет се изплаши за него, не й се вярваше, че би я изоставил заради прегрешението й, но друго обяснение не й хрумна. Докато седеше сама в гостната и се молеше за неговото завръщане, новината, че е изчезнал, обиколи града. Пред вратата започнаха да се тълпят кредитори, които претендираха за огромни дългове, направени не само за нейното представяне в обществото, но неплащани с години от хазарт на брат й и дори на баща й.

Три седмици след приема у Шарис Дюмон, в един прекрасен слънчев следобед, Елизабет и Лусинда затвориха за последен път вратата на взетата под наем къща в Лондон и се качиха в своята карета. Когато минаха през парка, същите онези хора, които я бяха обсипвали с ласкателства и се бяха чудили как да се доберат до нея, щом я видеха, й обръщаха гръб с безразличие. Унизена и смазана, тя през сълзи съзря красив млад мъж с хубавичко момиче до него в екипажа. Виконт Мондевейл беше повел Валери на разходка и тя погледна Елизабет като че ли със състрадание. Но за измъчената Елизабет погледът й бе по-скоро триумфален. Страхът й, че брат й се е забъркал в някаква нечестна игра, отстъпи пред очевидния факт, че се е скрил от кредиторите си.

Елизабет се върна в Хейвънхърст и продаде всички ценни вещи, за да плати дълговете на брат си и на баща си от комар, както и онези за нейния дебют. После продължи да живее постарому. С кураж и решителност се отдаде на спасението на Хейвънхърст и на осемнайсетте слуги, които само срещу подслон, храна и нови дрехи веднъж в годината предпочетоха да останат с нея.

Малко по малко взе отново да се усмихва, чувството за вина и срамът я напуснаха. Свикна да не се задълбочава много върху печалните си грешки през своя първи и единствен сезон, защото споменът за тях, както и наказанието бяха все така мъчителни за нея. На седемнайсет години тя сама си беше господарка и се върна тук, където й бе мястото. Поднови партиите шах с Бентнър, стрелбата с Арон, щедро изливаше любовта си върху своеобразното си семейство и върху Хейвънхърст и те й отвръщаха със същото. Беше доволна и вечно заета, наложи си да не мисли за Иън Торнтън и за събитията, довели до нейното доброволно изгнаничество. И ето, че действията на чичо й я принуждаваха не само да си спомни за Иън, но и да се срещне с него. Без скромната финансова подкрепа на чичо й досега щеше да е загубила Хейвънхърст. Трябваше да събере достатъчно пари, за да ги вложи в напоителна система и по този начин да привлече арендатори, така че имението да носи приходи. И всичко това би трябвало много отдавна да е уредено, но за досадни практични неща никой не бе мислил.