Джудит Макнот - Ад и рай

Елизабет неохотно отвори очи и стана. Беше се сблъсквала с много по-сложни проблеми от този, сама се окуражаваше тя. Щом има проблем, трябва да има и решение, човек само трябва внимателно да избере най-доброто. А и Алекс отново беше тук. Двете със сигурност можеха да надхитрят чичо Джулиъс.

„А защо да не приема предложението му като предизвикателство“ — помисли си и се отправи да намери Алекс. Беше на деветнайсет години и неизвестността все още я привличаше, а животът в Хейвънхърст не предлагаше големи изненади. Поне двете малки пътешествия, ставаше въпрос само за двете от трите запланувани, можеха да се окажат много забавни.

Когато най-накрая откри приятелката си в градината, почти бе успяла да убеди сама себе си, че трябва да приеме по този начин нещата.

Александра погледна угрижената физиономия и измъчената усмивка на Елизабет и веднага престана да се шегува, както и Бентнър, който я забавляваше с безкрайните градинарски истории на младата си господарка. И двамата се обърнаха към нея разтревожени.

— Какво има? — попита Алекс.

— Не зная как да ти го кажа — призна Елизабет и седна до приятелката си, а Бентнър за кръжи около тях, като се преструваше, че се занимава с розите, но всъщност следеше разговора, готов веднага да помогне. Каквото и да кажеше на Алекс, на Елизабет й се струваше ексцентрично, дори комично.

— Чичо ми — обясни тя — се е постарал да потърси някого, който е склонен да се ожени за мен.

— Настина ли? — изненада се приятелката й, като не пропусна да забележи смутеното изражение на Елизабет.

— Да, наистина. В действителност спокойно може да се каже, че той е направил този невъобразим подвиг.

— Не те разбирам, какво искаш да кажеш? — Момичето потисна един неочакван пристъп на истеричен кикот.

— Изпратил е писма до всичките петнайсет предишни мои обожатели, за да ги попита дали все още се интересуват от брак с мен…

— О, Господи! — ахна Алекс.

— …и ако се интересуват, той сам предлага услугите си да ме изпрати при тях, придружена от Лусинда — говореше Елизабет сподавено, — за да се уверим и двамата дали все така си подхождаме.

— О, Господи! — повтори приятелката й още по-високо.

— Дванайсетте са отказали — продължи тя, загледана в Алекс, която примигваше съчувствено. — Но трима са приели предложението и аз незабавно трябва да бъда доставена при тях. Тъй като Лусинда няма да се върне от Девън, преди да отпътувам при третия обожател, който е в Шотландия — каза и се задави от определението, което употреби за Иън Торнтън, — ще трябва да представя Бърта като моя леля на първите двама.

— Бърта! — избухна Бентнър ужасен. — Ваша леля! Тази глупава гъска се плаши и от сянката си!

Елизабет едва сдържаше новия пристъп на неудържим кикот и погледна към приятелите си.

— Бърта е най-малката ми грижа. Би ли продължила да призоваваш Божието име, та дано сътвори чудо, за да преживея цялата история.

— И кои са въпросните обожатели? — попита Алекс С нарастваща тревога от странния начин, по който се усмихна Елизабет, когато й отговори.

— Двамата изобщо не мога да си ги спомня. Нима не е забележително — продължи подозрително развеселена, — двама зрели мъже, току-що запознали се с някаква девойка, да хукнат при брат й, за да искат ръката й и тя да не си спомня нито един от тях.

— Не — предпазливо каза Алекс, — не е забележително. Ти беше и си много красива, и точно по този начин постъпват всички. Девойката се представя в обществото на седемнайсет години, господата я оглеждат, често съвсем повърхностно и решават дали я желаят. После искат ръката й. Не мисля, че е много разумно да сгодиш едва порасло девойче за човек, с когото бегло се познава, и после да очакваш, че ще се влюби в него завинаги след сватбата, но добрият тон приема това за цивилизован начин да се уреждат браковете.

— Всъщност е точно обратното, това е варварство, като се замислиш — произнесе се Елизабет, склонна да разговаря за каквото и да е, за да отклони темата от своето бедствено положение.

— Елизабет, кои са кандидатите, може би ги познавам и ще ти помогна да си ги припомниш?

Елизабет въздъхна.

— Първият е сър Франсис Билхейвън…

— О, не, шегуваш се, нали! — избухна Алекс и погледна объркано Бентнър. Когато Елизабет вдигна озадачено вежди, приятелката й продължи ядосано:

— Защо ли, той е… той е отвратителен стар развратник. Няма друг начин, по който да го опиша. Нисък, набит, плешив, станал е за смях сред обществото, зачитащо добрия тон, защото е безподобно нагъл и тъп. Няма равен на себе си по похотливост и при това е безподобен скръндза.