Джудит Макнот - Ад и рай

— Поне в нещо си приличаме — подметна Елизабет, за да разведри настроението, но не сваляше поглед от Бентнър, който от възбуда бе съсипал цял розов храст. — Бентнър — обърна се тя мило към него, трогната от това колко много се вълнува старият иконом за нейния годеж, — не можеш да различаваш само по цвета кои рози са жизнени и кои трябва да бъдат окастрени.

— Кой е вторият кандидат? — настоя Алекс с растяща тревога.

— Лорд Джон Марчмън. — Когато Алекс я погледна безизразно, тя добави: — Граф Канфорд.

Алекс се сети и бавно кимна.

— Не го познавам лично, но съм слушала за него.

— Добре, не ме дръж в напрежение. — Елизабет едва се удържа да не се разхили, тъй като с всяка изминала минута цялата ситуация ставаше все по-нереална и по-абсурдна. — Какво знаеш за него?

— Точно така, почакан малко, спомних си! Той е… — и тя хвърли обезсърчителен поглед към Елизабет — …той е заклет ловец, който рядко припарва дори в околностите на Лондон. Говори се, че у тях имало цели стени с препарирани глави на животни, убити от него на лов, както и препарирани риби, озовали се там по същата причина. Спомням си още как му се присмиваха, че не можел достатъчно дълго да се откъсне от любимия си лов, за да си намери съпруга. Не изглежда особено подходящ за теб — отчаяно додаде Алекс, загледана разсеяно в червените си пантофки.

— Сходствата в случая нямат никакво значение, тъй като аз нямам никакво намерение да се омъжвам за когото и да било, стига да мога да го избегна. Ако успея да задържа положението още две години, ще получа парите от попечителския фонд на баба ми. Тогава ще мога да се оправям сама с имението. Проблемът е, че в момента не мога да свързвам двата края без подкрепата на чичо ми, а той ме заплаши, че ще я оттегли още тази седмица, ако не приема налудничавия му план. Сигурна съм, че няма да се поколебае да изпълни заплахата си.

— Елизабет — осмели се да й предложи деликатно своята помощ Алекс, — мога да ти помогна, ако ми разрешиш. Моят съпруг…

— Недей, моля те — прекъсна я тя. — Знаеш, че не бих взела пари от теб. Без да споменаваме друго, аз никога няма да мога да ти ги върна. Парите от фонда ще покрият само разходите на Хейвънхърст, и то едва-едва. Засега най-големият ми проблем е как да се измъкна от тази бъркотия, която чичо ми сътвори.

— Това, което не проумявам, е, как чичо ти реши, че тези двама мъже са подходящи за теб, след като очевидно не са. Нито единият, нито другият.

— За нас е ясно — отвърна Елизабет с кисела физиономия и се наведе да изтръгне стръкчета тревичка, порасли между плочите на алеята. — Но както видяхме, на моите „обожатели“ не им е ясно и точно там е проблемът.

Щом изрече това, в главата й взе да се оформя план и както стискаше стръкчетата трева, замръзна. Зад нея на пейката Алекс пое дъх, за да каже нещо, но се спря внезапно и в пулсиращата тишина една и съща идея се роди в умовете им.

— Алекс — промълви Елизабет, — всичко, което трябва да…

— Елизабет — прошепна Алекс, — не е толкова страшно, колкото изглежда. Всичко, което трябва да…

Елизабет бавно се изправи и се обърна.

Двете приятелки се умълчаха и в настъпилата тишина, всред разцъфналите рози, те се загледаха отнесено, времето се изтърколи назад и те се превърнаха в момиченца, които нощем в тъмнината споделяха мечтите и тревогите си. И за да ги разрешат, измисляха какви ли не планове, като винаги започваха с думите: „Ами ако…“

— Ами ако — изрече Елизабет и лицето й засия, точно както и на приятелката й, — успея да ги убедя, че не си подхождаме…

— И то не е трудно — изкрещя Алекс ентусиазирано, — защото е самата истина!

Елизабет зарадвана скочи на крака, че има планове за спасение.

— Горкичкият сър Франсис — разкиска се тя и очарована от щастливото хрумване, поглеждаше ту Алекс, ту Бентнър, които също й се усмихнаха насреща. — Ужасно се страхувам, че го очаква крайно неприятна изненада, когато проумее, че… че… — и тя се запъна, тъй като още не бе измислила какво един закоравял стар развратник би ненавиждал най-много у бъдещата си съпруга — че съм благонравна и скромна — „света вода ненапита“.

— И още — прибави Алекс — ще изпадне в шок, щом разбере каква безобразна прахосница си.

— Точно така — съгласи се Елизабет и затанцува от радост. Слънцето блестеше в златната й коса и в зелените й очи, когато възторжено се обърна към своите приятели:

— Ще му дам фрапантни доказателства, че съм точно такава. А сега, колкото до граф Канфорд…