Джудит Макнот - Ад и рай

Само след минута брат й дойде и се настани в каретата. Беше много по-сдържан.

— Всичко е уредено — изрече и независимо от молбата й повече нищо не каза.

Покрусена и безпомощна, Елизабет се облегна, заслушана в оплакванията на Бърта, която ужасена очакваше упреците на Лусинда Торкмортън-Джоунс.

— Моето съобщение не би могло да е пристигнало преди повече от два часа — прошепна Елизабет след няколко минути. — Как дойде толкова бързо?

— Не съм получавал съобщение — глухо отговори той. Днес следобед Лусинда беше по-добре и слезе за малко. Когато й казах къде си отишла за уикенда, тя ми разказа някои доста скандални новини за приемите на твоята приятелка Шарис. Тръгнах преди три часа, за да ви прибера по-рано с Бърта. Но за съжаление закъснях.

— Не е чак толкова катастрофално — смутено промърмори Елизабет.

— За това ще говорим утре — троснато отговори той и тя си отдъхна при мисълта, че Робърт се е отказал от намеренията си, поне засега. — Елизабет, как може да си такава глупачка? Не разбра ли, че този човек е мошеник? Той не е подходящ за… — замълча, за да не избухне отново. Когато продължи, изглеждаше по-спокоен.

— Вредата, каквато и да е, вече е нанесена. Виня себе си за това, ти си много млада и неопитна, за да излизаш без Лусинда. Мога само да се моля бъдещият ти жених да гледа по същия начин на нещата.

На Елизабет й направи впечатление, че за втори път тази вечер Робърт говори без недомлъвки за годежа й.

— След като годежът ми не е договорен и публично обявен, не виждам с какво мога да навредя на виконт Мондевейл — каза тя по-скоро като пожелание, отколкото като убеждение. — Ако се вдигне някакъв малък скандал, той е да отложи за известно време обявяването на годежа, но не мисля, че ще се почувства чак толкова неловко.

— Днес подписахме договор — скръцна със зъби брат й. — С Мондевейл нямахме никакви противоречия относно твоето осигуряване и между другото той беше изключено щедър. Гордият младоженец беше нетърпелив да прати съобщение във вестниците и аз не видях причина защо да не го направи. Ще излезе утре в „Газет“.

Бърта прие тази подробност от тревожните новини засилено хлипане, подсмърчане и духане на носа. Самата Елизабет стисна очи и преглътна сълзите си, но мислите й бяха заети с много по-мъчителни проблеми, за да се разстрои за своя годеник-красавец.

С часове лежа будна, изтерзана от спомените за случилото се през уикенда и от мисълта, че няма да успее да убеди Робърт да не се дуелира с Иън Торнтън, а и доколкото го познаваше, той вече го бе решил. Страхуваше се и за брат си, и за Иън. От намеците на лорд Хауард остана с впечатление, че Иън е опасен дуелист, макар и да отказа да защита честта си, когато лорд Евърли го нарече измамник — постъпка на страхливец биха казали повечето хора. А може би слуховете за уменията му щяха да се окажат неверни. Робърт беше добър стрелец и тя се изпоти, когато си представи Иън — самотно горд, повален от изстрела на брат й. Не! Каза си, че изпада в истерия. И двете възможности — Робърт да застреля Иън, или пък Иън — Робърт бяха безумни.

Дуелите бяха забранени със закон и в този случай според правилника за провеждането им Иън трябваше да се яви на уреченото място, което той още в зимната градина потвърди, а Робърт да отброи необходимия брой крачки и да стреля във въздуха. По този начин, като оставя живота си в ръцете на Робърт, Иън признава вината си, а брат й получава удовлетворение, без да се пролива кръв. Обикновено по този начин благородните господа уреждаха недоразуменията си.

„Обикновено“ — мислеше си обзета от паника Елизабет, тъй като Робърт, който имаше избухлив нрав, беше толкова бесен вечерта, че вместо да се развика, беше сдържан и убийствено мълчалив, което я тревожеше много повече, отколкото ако беше избухнал.

Малко преди да съмне, тя заспа неспокойно и се събуди, както й се стори само след няколко минути, от стъпки по коридора. Помисли си, че е някой от слугите, и погледна през прозореца към тъмното облачно небе, леко просветляло от първите бледи утринни лъчи. Тъкмо щеше отново да се унесе, когато чу, че входната врата се захлопна.

Призори — дуел. Робърт й бе обещал да говори с нея, преди да предприеме каквото и да било, повтаряше си тя истерично и веднага се събуди. Наметна халата си, хукна по стълбите и отвори входната врата точно когато каретата на Робърт завиваше.

— О, Господи! — изплашено възкликна, но в празното фоайе нямаше кой да я чуе, и тъй като нервите й бяха опънати докрай, реши да потърси утеха от единствената личност, чиито преценки винаги бяха трезви, независимо колко безумен и хаотичен изглеждаше светът. Когато предната вечер се прибраха, Лусинда ги очакваше и вече бе осведомена за инцидента през уикенда, с изключение, разбира се, на случилото се в хижата на горския пазач.