Джудит Макнот - Ад и рай

— И по кое време беше това?

— Около един часа, струва ми се.

— А не срещна ли господин Торнтън някъде? — поинтересува се Валери със злобна усмивка и всички в гостната като че ли престанаха да разговарят, и се обърнаха към тях. — Горският пазач каза, че видял висок тъмнокос мъж с червеникав жребец да отива към хижата, предположил, че мъжът е някой от гостите, и не му се обадил.

— Аз… аз не го видях — отвърна Елизабет. — Мъглата беше много гъста. Надявам се, че нищо не му се е случило.

— Не знаем, още не се е върнал. Шарис е обезпокоена — продължи Валери, като я гледаше изпитателно. — Казах й да не се притеснява. Прислужничките в кухнята са му приготвили обяд за двама.

Елизабет се отдръпна, за да мине една двойка, и набързо обясни на Валери, че е решила да си замине тази вечер вместо утре сутринта, извини се, че трябва да се преоблече, и без да й даде възможност да я разпитва повече, се отдалечи.

На Бърта й бе достатъчен само един бегъл поглед към пребледнялото лице на Елизабет, за да разбере, че се е случило нещо много неприятно, особено след като младата й господарка настоя да изпрати съобщение на брат си да ги прибере още тази вечер. Междувременно Елизабет изпрати съобщението, а Бърта взе да се досеща какво й се е случило. Самата Елизабет прекара следобеда и вечерта в опити да подреди мислите си.

— Ще протъркате килима — говореше й Бърта. — Тъй и тъй ще го протъркваме с теб, когато онази господин на Трокмортън-Джоунс разбере всичко.

— Нищо няма да разбере — заяви Елизабет не особено убедително и седна на един стол, нервно подръпвайки краищата на блузата на светлозеления си пътнически костюм. Шапката и ръкавиците й бяха до закопчаните куфар върху леглото. Всичко бе готово за тръгване, веднага щом Робърт дойдеше. И въпреки че го очакваше, почукването на вратата я стресна. Лакеят вместо да й каже, че брат й е пристигнал, й подаде някаква бележка.

С влажни ръце тя я разтвори, като се молеше дано да не е съобщение, че не са намерили Робърт. В първия момент се зачуди на тази неграмотна и грозно написана бележка: „Чакай в зимни градини — трябва приказва с теб.“

Лакеят вече бе в коридора, когато Елизабет се провикна след него:

— Кой ти даде бележката?

— Госпожица Валери, милейди.

Елизабет се успокои, че не е от Иън, но веднага след това ужасно се изплаши, че Валери по някакъв начин е подразбрала къде се е губила в следобедните часове.

— Валери желае да се срещнем в зимната градина веднага — каза на Бърта.

Цветът от лицето на старата й дойка се отдръпна.

— Тя знае ли какво се е случило? За туй ли иска да ви види? Не ми е работа да говоря, но туй момиче не ми харесва. Очите му са подли.

Елизабет не знаеше какво е интрига или скандал и всичко, което се случи, й се струваше неразбираемо и объркано, изтъкано от злоба. Без да обърне внимание на забележката на Бърта, тя провери колко е часът и видя, че е едва шест.

— Робърт сигурно ще дойде след час. Отивам да видя какво иска Валери.

Приближи се до прозореца и надникна зад завесите към гостите, които стояха на терасата или се разхождаха в градината. За нищо на света не искаше Иън да я види, че отива към зимната градина, и да я последва. Тази възможност изглеждаше съвсем далечна, но по-разумно бе да не рискува. Може да се каже, че си отдъхна, когато го видя на терасата. Два фенера го осветяваха достатъчно, за да забележи как три жени го бяха наобиколили, флиртувайки с него, и лакеят, който чакаше до тяхната група удобен момент, за да му подаде нещо, навярно питие, предположи Елизабет. Пренебрегна острата болка при вида на тъмнокосата му глава и тръгна. Излезе през една от страничните врати, тъй като задната водеше право към терасата, и като избягваше осветените места се отправи към зимната градина. Пред вратата се поколеба.

— Валери! — извика високо, оглеждайки се.

Лунната светлина проникваше през остъкления покрив и когато не получи отговор, влезе вътре. Навсякъде имаше саксии с цветя, подредени върху маси и специално пригодени рафтове. По-деликатните видове бяха строени под масите, за да бъдат предпазени от преките слънчеви лъчи през деня. За да се успокои, Елизабет тръгна по пътеката между цветята и ги заразглежда.

Зимната градина беше по-голяма от тази в Хейвънхърст и част от нея явно се използваше като солариум, тъй като там имаше големи саксии с дървета и каменни пейки с орнаменти и шарени възглавници.

Продължи да обикаля между цветята и не забеляза човека, който се появи на входната врата и се запъти тихо към нея. С ръце на гърба, тя се бе навела, за да помирише една гардения.