Джудит Макнот - Ад и рай

— Аз съм шотландец — прошепна. — Ние се влюбваме.

— Шотландец! — ахна тя, щом успя да поеме дъх. Той се засмя на спонтанния й ужас.

— Казах „шотландец“, а не разбойник.

Шотландец и отгоре на всичко комарджия! Хейвънхърст щеше да бъде разпродаден на търг, прислугата — уволнена, светът, който обичаше, щеше да се разпадне.

— Не мога, аз не мога да се омъжа за вас.

— Да, Елизабет — шептеше той, а устните му оставяха гореща диря по шията й, — можеш.

Целуваше ухото й, после докосна с език всяка извивка и гънка, докато напрежението у Елизабет не се взриви. Той веднага прие тръпнещия й отговор, подкрепи я с още по-силна прегръдка, а езикът му проникна в ухото й. Обви с ръце тила й, покри го с чувствени милувки. Устните му се плъзнаха по шията към рамото. Парещият му дъх разпиля кичурчета от косата й, а шепотът му бе неизразимо нежен:

— Не се страхувай, Елизабет, ще престана веднага щом пожелаеш.

Пленена в прегръдките му, закриляна от обещанието му, прелъстена от устните и ласкавите му ръце, тя се притисна към него, спускайки се бавно в тъмната бездна на желанието, където той съвсем съзнателно тласна и двамата.

Бавно и силно зацелува бузата й и когато докосна ъгълчето на устните й, Елизабет инстинктивно се изви към него. Този сладостен жест изтръгна тихо стенание от него, после Иън се засмя, а устните му се впиха жадно в нейните с разпален копнеж.

Той внезапно бурно я повдигна и я положи на диван като продължаваше страстно да впива устни в нейните Езикът му с нежна настойчивост се опитваше да ги разтвори и когато те се предадоха, той потъна в устата й галещ плам. Първичните усещания я разтърсиха, тялото й бе обхванато от конвулсии и Елизабет се предаде на разтърсващото великолепие на тази езическа целувка. Ръцете й се впиваха в гърба му, в мускулестите му рамене, устните й все по-несдържано го целуваха, като неволно изостряха жаждата му за още по-голяма близост.

Когато след цяла вечност той се откъсна от нея, дъхът им се сля в една тежка въздишка. С чувството, че е ощетена, Елизабет се изтръгна от градината на чувствени удоволствия, където я бе увлякъл той, и с усилие отвор очи, за да го погледне. Мургавото му лице, пламнало от страст, беше надвесено над нейното, кехлибарените му очи — замъглени. Нежно отмести едно кичурче златиста коса от страната й и се опита да й се усмихне, но също като нея бе замаян. Без да съзнава с какво усилие Иън сдържа страстта си, тя впи поглед в красиво изваяните му устни и видя как той безпомощно въздъхна.

— Недей — възпря я той с пресипнал, нежен глас, — гледай устните ми само ако ги желаеш отново.

Твърде наивна, за да знае как да скрива чувствата си, Елизабет вдигна зелените си очи към неговите с безкраен копнеж. Иън се отдаде на изкушението, като мило й обясни как да му показва какво желае:

— Сложи ръката си около врата ми — прошепна нежно.

Дългите й пръсти обвиха тила му, той притисна устни в нейните толкова силно, че й отне дъха. Тя го притисна с повече смелост и разтворените му устни отново диво я разтърсиха с неизразимата си еротика. Този път се осмели да погали устните му с език и когато усети как той бурно потръпна, по инстинкт разбра, че нещо е направила както трябва.

Той го усети по същия начин и рязко се отдръпна.

— Недей, Елизабет! — предупреди я.

В отговор тя се изви в ръцете му и още по-силно го прегърна. В гърдите си почувства как сърцето му бие до пръсване. Той започна да я целува с необуздана страст, езиците им се сплитаха и после се отдръпваха с подлудяваща възбуда в забранен ритъм, от който кръвта забуча в ушите на Елизабет. Ръката му се плъзна към гърдата й и я обгърна с интимност, от която тя подскочи потресена.

— Не — на пресекулки изрече той, — не още…

Зашеметена от силното желание в гласа му, Елизабет вгледа в лицето му. Въпреки протеста му през мъглата от чувственост Елизабет най-накрая проумя, че той държи на обещанието си и ще я остави, щом тя го пожелае. Не знаеше как да постъпи — да го възпре ли, или да го насърчи и се загледа в ръката му, застинала върху бялата й блуза, после го погледна в очите. В тях пулсираше плам и тя с тих стон го привлече към себе си. На Иън му беше необходим само малък жест за насърчение. Той загали гърдите й, без да откъсва очи от нейните. Видя как красивото й лице помръкна от смут, стана нежно от наслада. За Елизабет гърдите бяха част от тялото, нещо като краката — краката служеха за ходене, а гърдите — да изпълват корсажа. И през ум не й бе минавало, че те могат да бъдат извор на подобни усещания. Тя се отпусна неподвижно, докато той разкопчаваше блузката й. Но когато я разсъблече и впи палещия си поглед в разголените й гърди, тя с инстинктивна свенливост се опита да се прикрие. Той зацелува пръстите й един по един, за да я накара да забрави своята свенливост. Елизабет настръхна, отмести ръката си несъзнателно и устните му попаднаха право върху зърното на гърдата й и го засмукаха. Прониза я диво удоволствие, тя застена и зарови пръсти в косата му, а сърцето й обезумяло й нашепваше, че трябва да го спре.