Джудит Макнот - Ад и рай

Видя го как преглътна, загледан отчаяно в парите на леглото.

— След шест месеца — продължи тя — ще депозирам пари в посочена от теб банка. Пусни обява в „Таймс“ за Елизабет… Дънкан и аз ще ги внеса на името от обявата.

Той изглеждаше вцепенен и тя още по-здраво стисна чантичката си.

— Боби, трябва веднага да решиш. Няма време.

Той като че ли с усилие осмисляше казаното от нея и след една безкрайна минута въздъхна дълбоко, а лицето му омекна.

— Ти имаш най-нежното сърце — каза примирено.

И без да каже друго, прибра в куфара си малкото вещи и дрехи, прибра и парите там. Елизабет преглътна сълзите си.

— Не забравяй — прошепна тя, — Елизабет Дънкан.

Той спря и погледна към нея.

— Тези пари са достатъчни.

Братът и сестрата дълго се гледаха, знаейки, че се виждат за последен път. После на устните му трепна тъжна усмивка.

— Сбогом — каза той и добави: — Бет.

Тя се загледа след него през прозореца и едва когато с бързи стъпки се изгуби по виещия се към морето път, се отпусна. Смъкна се на леглото, главата й клюмна, сълзите й се стичаха, но плачеше за своя брат, не за себе си.

Защото в чантичката й беше нейният револвер. И ако той доброволно не я бе пуснал, щеше да го насочи към него.

От Хелмшид до Лондон обикновено се стигаше за четири дни. Елизабет измина разстоянието за два дни и половина — подвиг, който постигна, като не се съобразяваше с опасностите, плащаше скъпо и прескъпо на кочияшите, за да пътуват и нощем. Спеше в каретата и спираха само за да сменят конете и да хапнат нещо. Навсякъде хората говореха само за Иън Торнтън, маркиз Кенсингтън.

Километрите се нижеха, денят преваляше и настъпваше нощта, после се сипваше бледа зора и още един ден повтаряше цикъла. Тропотът на конските копита отекваше заедно с глухите удари на сърцето й.

В десет часа сутринта, шест дни след началото на процеса срещу Иън, прашната карета, с която Елизабет бе пътувала, спря пред лондонската къща на вдовстващата херцогиня Хотърн. Елизабет скочи от каретата, преди да спуснат стълбичката, едва не падна, спъвайки се в полата си, изкачи стълбите и похлопа на вратата.

— Какво, за бога… — изрече херцогинята, която тъкмо преминаваше по коридора, възмутена от ударите по входната врата.

Икономът отвори и Елизабет мина като хала покрай него.

— Ваша светлост — задъхваше се тя. — Аз…

— Ти! — възкликна херцогинята и замряла от изненада, гледаше разрошената, раздърпана и прашна жена, която бе изоставила съпруга си, бе причинила страдание, бе предизвикала грандиозен скандал и сега се появяваше във вид на красива прашна отрепка в приемното фоайе на херцогинята, когато бе вече твърде късно. — Някой трябва здраво да те нашиба — рязко прибави старата дама.

— Иън без съмнение има това право, но сега не му е времето. Сега аз трябва… — Елизабет замлъкна, за да прикрие страха си и за да изложи последователно плана си. — Трябва да проникна в Уестминстър. Нуждая се от помощта ви, понеже няма да допуснат жена в Камарата на лордовете.

— Процесът се гледа вече шести ден и нямам намерение да те успокоявам, че се развива добре.

— Ще ми разкажете по-късно! — каза Елизабет със заповеден тон, който внуши доверие дори на самата херцогиня. — Просто помислете за човек с влияние, когото познавате и в чиито правомощия е да ме въведе в залата. По-нататък сама ще се справя.

Херцогинята със закъснение схвана, че в този миг младата жена е надеждата за оправдание на Иън, и премина към действие.

— Фокнър — извика тя към някого, който се спотайваше на стълбището.

— Какво ще заповяда ваша милост? — попита личната камериерка на херцогинята, която се появи на стълбищната площадка.

— Заведи тази млада жена горе. Почисти дрехите й и оправи косата й. Рамзи! — извика тя иконома да я последва в синия салон, където седна на писалището си.

— Занасяш това писмо право в Уестминстър. Кажи, че е от мен и че незабавно трябва да бъде предадено на лорд Кайлтън. Ще го намериш на неговото място в Камарата на лордовете. — Тя бързо написа съобщението и го подаде на иконома. — Пиша му да прекрати процеса веднага. Пиша му също, че ще го чакаме след един час в каретата ми пред Уестминстър, за да ни въведе в парламента.

— Тръгвам веднага, ваша милост — каза Рамзи и вече излизаше от салона с поклон.

Тя тръгна след него, като му нареждаше:

— Ако случайно лорд Кайлтън не присъства на заседанието, изпрати един лакей в дома му, друг в Уайтхол и още един в къщата на онази актриса на Бларънд Стрийт, за която той си въобразява, че никой не знае. А ти — обърна се тя към Елизабет с леденостуден поглед — ела с мен. Имаш много за обяснение, мадам, и можеш да го направиш, докато Фокнър се погрижи за външния ти вид.