Джудит Макнот - Ад и рай

— Заблуждавате се, лейди Торнтън — с горчивина изрече Дилъм. — Поради сензационното раздухване на случая в пресата той вече не засяга само истината и правосъдието в Камарата на лордовете. Сега там е театър, а на сцената са обвинителите, които играят главна роля пред хилядите читатели на вестници из цяла Англия. Готови са дадат блестящо представление и ще го направят. Много добре — каза той след миг, — да видим как ще се справите с тях.

На Елизабет най-сетне й олекна, когато го видя, че става, и не обърна никакво внимание на последната му забележка.

— Казах ви всичко точно както се случи, имам и писмените показания на госпожа Хоган, за да се докаже, че Робърт също е жив и здрав. Ако се наложи, тя също ще дойде. Може да го опише съвсем точно, а също и да го разпознае по портретите, които притежавам…

— Може би да, може би не. Може би сте й го описали точно и сте й платили за услугата — отбеляза той, влизайки в ролята на обвинител. — А между другото обещали ли сте й пари, ако трябва да дойде тук?

— Да, но…

— Няма значение — гневно я прекъсна той.

— Няма значение ли? — повтори тя глупаво. — Но лорд Кайлтън каза, че за обвинението най-неясен и опасен за нас е случаят с брат ми.

— Както и аз ви го посочих току-що — каза той хладно. — И това не е най-голямото ми притеснение в момента. Ще ви отведа на място, откъдето ще можете да виждате и чувате всичко, без да ви забележат. Моят помощник после ще дойде да ви придружи до свидетелската банка.

— А ще… ще кажете ли на Иън, че съм тук?

— В никакъв случай. Искам да видя първата му реакция, както и на всички, когато се появите.

Заедно с херцогинята ги отведе до една друга врата и ги въведе в малка ниша, откъдето незабелязани можеха да наблюдават всичко. Пулсът й се учести и тя с болезнена острота долавяше всички звуци и всяко движение. Дългата висока зала със сводест таван жужеше от тихите разговори на лордовете в кралството, които нетърпеливо очакваха процесът да продължи. Недалеч от тяхната ниша върху традиционната възглавница, напълнена с вълна, седеше председателят на Камарата на лордовете, облечен с червена тога.

Около него имаше други мъже със строги физиономии, също с червени тоги и напудрени перуки, в това число осем съдии, както и кралските обвинители. На друга маса бяха насядали мъже, за които Елизабет предположи, че са адвокатите на Иън и техните помощници, и още мъже със сурови лица, облечени с червени тоги и с напудрени перуки. Елизабет видя Питърсън Дилъм да се приближава и продължи да се оглежда къде е Иън… обезумелият й поглед спря да блуждае и се закова върху любимото лице. Щеше да изкрещи името му, за да види, че е тук, но прехапа устни. И в същото време се усмихна през сълзи, тъй като всичко у него, дори начинът, по който седеше, беше болезнено и прекрасно. Други обвиняеми сигурно щяха да седят сковани и с уважително внимание, но той бе различен, осъзна тя с гордост и тревога. В позата му сякаш имаше презрение към законността на обвиненията срещу него. Седеше на банката на обвиняемите лениво облегнат. Изглеждаше безпристрастен, хладен, владееше се напълно.

— Вярвам, че вече сте готов да започнем отново, господин Дилъм — раздразнено каза председателят на Камарата на лордовете и в същия миг се възцари пълна тишина. Всички лордове се обърнаха към председателя. Както Елизабет забеляза, само Иън не смени нито изражението си, нито позата си. Изглеждаше нетърпелив, като че ли заради този фарс губеше ценното си време.

— Още веднъж се извинявам за това ненадейно забавяне, почитаеми лордове — каза Дилъм, след като съобщи нещо на ухото на един от адвокатите на Иън. Младежът бързо стана и Елизабет разбра, че идва, за да я вземе. После отново се обърна към председателя на Камарата и каза с подчертано уважение: — Милорд, ако ми разрешите едно малко отклонение от процедурата, ще разрешим случая без повече обсъждания и разпити на свидетели.

— Обяснете — накратко заповяда той.

— Искам да призова един неочакван свидетел и да ми бъде разрешено да й задам само един въпрос, след което почитаемият лорд-обвинител ще може да я разпитва колкото пожелае.

Председателят на Камарата на лордовете се посъветва с някакъв мъж, който според Елизабет беше главният кралски обвинител.

— Имате ли възражения лорд Съдърланд?

Лорд Съдърланд се изправи. Беше висок мъж, с хищна физиономия, тънки устни, с червена тога и напудрена перука.

— Нямам, милорд — отвърна той с тон, който бе доста злонамерен. — Господин Дилъм днес вече два пъти ни принуди да го чакаме. Още едно кратко отлагане няма да навреди на английското правосъдие.