Джудит Макнот - Ад и рай

Елизабет се успокои, че й се дава възможност да разкаже своята история дума по дума, точно както я бе репетирала в каретата безброй пъти, внимателно избягвайки да споменава действията на Робърт, които го представяха като лъжец или безумец, който съзнателно е планирал как да бъде обвинен Иън в убийство и да бъде обесен. Много стегнато, с добре обмислени изрази обрисува Робърт какъвто в действителност бе за нея — млад мъж, тласнат от желанието си безсмислено да отмъщава на съпруга й; млад мъж, който съпругът й милосърдно спасил от бесилката или от доживотен затвор, като го е пратил в чужбина; млад мъж, който много бе изстрадал заради собствените си слабости, бе претърпял и мъчения, за които несправедливо бе обвинил Иън Торнтън.

Понеже бе отчаяна и изплашена и понеже много пъти бе репетирала речта си, Елизабет свидетелства с равен глас и за изненадващо кратко време изложи всички факти. Запъна се само веднъж, когато трябваше да признае, че е повярвала във вината на съпруга си относно побоищата над Робърт. В този момент разкаяно погледна към Иън и се ужаси от израза му, защото изглеждаше отегчен до смърт, все едно бе принуден да гледа сълзлива, досадна пиеса, в която много бездарно главната роля играеше тя.

Лорд Съдърланд наруши оглушителната тишина, която последва, като се изсмя състрадателно и изведнъж очите му пронизаха нейните, а гласът му се стовари като чук върху й.

— Бедно, нещастно създание, имам само един въпрос към вас и той е същият, който вече зададох: защо?

По необясними причини леден страх скова Елизабет, като че ли със сърцето си предусети, че нещо ужасно се е случило, че не са й повярвали и сега вече никога няма да може да ги убеди.

— Защо ли… не ви разбирам — запелтечи тя.

— Защо дойдохте тук да ни разказвате небивалици, с надеждата да спасите живота на този мъж, от когото както признахте, сте избягали?

Елизабет умолително погледна към Питърсън Дилъм, който сви рамене. И тогава си спомни какво й каза и едва сега го разбра: „Моето отношение ще ви се стори мило, в сравнение е отношението на обвинителя към вашата история… Защото няма да става въпрос за доказване на истината или за правосъдие… В момента се разиграва театър, а обвинителят иска да даде блестящо представление…“

— Лейди Торнтън! — строго изрече обвинителят и й зададе въпроси с такава бързина, че тя едва успя да ги схване. — Кажете ни истината, лейди Торнтън, този ли мъж — посочи той обвинително към Иън, — ви намери и доведе тук, за да ни разкажете тази абсурдна приказка? Или ви намери и ви заплаши, че ще ви отнеме живота, ако не се явите днес тук? Не е ли истина, че нямате представа къде е брат ви? Не е ли истина, че само преди няколко минути признахте, че сте избягали от този ужасен човек, изплашена за живота си? Не е ли истина, че се страхувате от бъдещи посегателства…

— Не! — изкрещя Елизабет. Взря се в мъжките лица около себе си и нагоре в залата, и на нито едно не видя друго освен съмнение и презрение.

— Нямам повече въпроси!

— Почакайте! — За част от секундата Елизабет осъзна, че щом няма да успее да ги убеди в истината, навярно ще успее да ги убеди, че е прекалено глупава, за да измисли толкова засукана лъжа. — Да, милорд — звънливо проехтя гласът й. — Не мога да го отрека — жестокостта му… имам предвид.

Съдърланд се извъртя като пумпал, очите му блеснаха и отново започна да подклажда силните усещания в залата.

— Признавате ли, че този тук е един жесток човек?

— Да, признавам — обяви Елизабет.

— Бедно, нещастно създание, можете ли да ни кажете — тук пред всички — някои примери за неговата жестокост?

— Да, и когато ги чуете, зная, че ще се убедите на какви жестокости е способен съпругът ми и защо избягах с Робърт, моя брат. — Съвсем обезумяла се чудеше каква полуистина да измисли, за да изглежда хем достоверна, хем да не се вземе за лъжесвидетелстване. Тогава си спомни последните думи на Иън, когато дойде да я търси в Хейвънхърст.

— Продължавайте. — Всички в залата, от галериите до първите редове, като под команда се наведоха напред и Елизабет се почувства все едно се стовариха върху нея.

— Кога за последен път бяхте обект на жестокостта на съпруга си?

— Ами точно преди да избягам той ме заплаши, че ще ме лиши от издръжката, бях я изхарчила и се страхувах да му призная.

— Страхувахте се да не ви удари ли?

— Не, страхувах се, че няма да ми отпусне средства до следващото тримесечие!

Някой от горните редове се изсмя. Съдърланд започна мрачно да се мръщи, но Елизабет се хвърли презглава да обяснява: