Джудит Макнот - Ад и рай

— Да се връщаме ли? — присмя се той. — Аз няма да се върна. Ще го обесят, задето ме е убил. Надявам се да го обесят, копелето.

— Но за моето няма да го обесят — каза тя, прибирайки дрехите си в куфара.

— Страхувам се, че ще го обесят, Елизабет.

Внезапната мекота на гласа му и безразличието му смразиха сърцето й. Ужасяващо подозрение се породи у нея.

— Ако му бях изпратила съобщение, както възнамерявах — започна тя, — всичко това щеше да бъде излишно. Иън щеше да покаже съобщението на… — замлъкна, защото подозрението й се превърна в убеждение. Според показанията на свидетелите, публикувани във вестника, Робърт се бе опитал два пъти да убие Иън. Това бе абсолютно доказано. Ако я бе излъгал за това, тогава сигурно я бе излъгал и за останалото. Старата позната болка за това, че е измамена и предадена, започна да пулсира в главата й, но този път беше брат й, не Иън. Иън никога не я бе мамил или предавал.

— Всичко е било мръсна лъжа, нали? — каза тя със спокойствие, което прикри обзелите я чувства.

— Той съсипа живота ми — изсъска Робърт и разярено я погледна, като че ли тя беше предателката. — Освен това не всичко е лъжа. Завлече ме на един от неговите кораби, но аз избягах в Сан Долора.

— А белезите по гърба ти? Откъде са?

— Нямах пари, да те вземат дяволите, освен дрехите на гърба си, нямах нищо друго, когато избягах. Продадох се като роб, за да си платя пътуването до Америка — нахвърли се той върху нея. — По този начин господарят ми наказваше робите си за кра… за неподчинение.

— Каза кражба! — на свой ред се нахвърли Елизабет. — Повече не ме лъжи! А мините, за които говореше, онези шахти под земята?

— Работих в една мина няколко месеца — скръцна със зъби той и заплашително тръгна към нея.

Тя стисна чантичката си и отстъпи, но той я сграбчи за раменете.

— Видях неописуеми неща, извърших неописуеми неща, и то само за да защитя честта ти, а в това време ти като уличница си се забавлявала с този мръсник.

Елизабет се опита да се отскубне и когато не успя, започна да се плаши.

— Когато най-накрая се добрах дотук, купих си вестник и прочетох как малката ми сестричка се появява на всички светски приеми, призната от висшето общество за най-изисканата дама, докато аз гниех на полетата със захарна тръстика.

— Твоята малка сестричка — разтреперана се развика Елизабет — продаде всичко, което притежавахме, за да плаща твоите дългове, да те вземат дяволите! Щяха да те пъхнат в затвора за длъжници, ако си беше показал носа където и да е, преди да оголя Хейвънхърст от почти всички вещи. — Гласът й се прекърши и тя се паникьоса.

— Робърт, моля те — сподавено промълви, а пълните й със сълзи очи се взираха в мрачното му лице. — Моля те! Ти си ми брат и част от онова, което ми каза, е истина — аз съм причината за повечето от премеждията ти. Не Иън, аз. Той можеше да се отнесе с теб далеч по-зле, ако наистина беше зъл човек — убеждаваше го тя. — Можеше да те предаде на властите. Така щяха да постъпят повечето хора и ти щеше да прекараш живота си в тъмница.

Хватката му се стегна, лицето му стана още по-мрачно и грубо. Сълзите на Елизабет рукнаха, дори престана да го ненавижда за онова, което бе замислил да причини на Иън.

С мъка въздъхна и сложи ръка на измършавялата му буза.

— Робърт — с болка каза тя, — аз те обичам, мисля, че и ти ме обичаш. За да ми попречиш да замина за Лондон, ще трябва да ме убиеш.

Той я блъсна, като че ли кожата й го опари, и тя падна върху леглото, без да изпуска чантичката си. Изпълнена с горест заради злощастната му съдба, тя го наблюдаваше как кръстосва стаята като хванато в клетка животно. Много внимателно извади всички пари от чантичката си и отдели колкото й бяха необходими, за да наеме карета.

— Боби — със спокоен глас се обърна към него и видя как раменете му се сковаха, когато го назова с името му от детството им, — моля те ела тук.

Виждаше колко му е трудно и каква битка води със себе си, крачейки напред-назад, после рязко се обърна и се приближи. Елизабет се изправи.

— Тук има доста пари — продължи да говори тя със същия нежен и тъжен глас. — Твои са. Вземи ги и замини. — Докосна ръката му. — Боби — прошепна, взирайки се в лицето му, — свърши се. Няма да отмъщаваш. Вземи парите и замини с първия кораб за където и да е.

Той се опита да каже нещо, но тя го спря.

— Не ми казвай къде, ако това искаше да кажеш. Ще ме разпитват и ако аз не зная нищо, ти ще бъдеш в безопасност. Нито аз ще те заплашвам, нито Иън, нито дори английските закони.