Джудит Макнот - Ад и рай

— Нямам нужда от утеха — отвърна грубо другият мъж. Имам нужда от време.

— За да го преживееш — съгласи се Джордан.

— Време — провлече Иън, — за да прегледам тези документи.

Когато Джордан си тръгна, си помисли, че сигурно си е въобразил този макар и незначителен израз на вълнение у Иън.

Елизабет стоеше до същото дърво, където идваше всеки ден и гледаше морето. Всеки момент трябваше да пристигне корабът, с който щяха да отплават за Джамайка. Така каза Робърт. Той гореше от нетърпение да напусне Британия и не можеше да бъде винен за това, мислеше си тя и бавно се разхождаше в самия край на отвесния висок скалист бряг.

Брат й бе наел стая в рибарската хижа на господин и госпожа Хоган и сега се хранеше добре, дори понапълня от вкусните гозби на госпожа Хоган. Както и другите жители на Хелмшид семейство Хоган бяха добри и отрудени хора, а четиригодишните им близнаци бяха весели деца. Елизабет хареса семейството и ако зависеше от нея, щеше да остане при тях, скрита от света завинаги. За разлика от Робърт тя не бързаше да напусне Британия, нито пък се страхуваше, че ще бъде открита. По странен начин намери спокойствие тук, престана да усеща и да чувства каквото и да е. Затвори в душата си спомена за Иън и той повече не можеше да я наранява.

— Доста е височко, ако речете да паднете, госпожо — каза господин Хоган, който се бе приближил зад нея и я хвана за ръката. — Дръпнете се от ръба, чуете ли?

— Не обърнах внимание, че съм стъпила толкова накрая — отвърна Елизабет и едва тогава забеляза, че под краката си няма сигурна опора.

— Елате по-насам. Съпругът ви ни каза колко много сте препатили и колко не трябва да се тревожите сега.

Откритието, че Робърт е споменал пред някого за нейното окаяно състояние и особено пред Хоган, който знаеше само че очакват кораб за Америка или Джамайка, я изненада и тя попита:

— Какво ти каза Роб… моят съпруг, че съм „препатила“?

— Обясни ни, че не трябва с нищо да ви тревожим, нищо тревожно да не виждате или да чувате.

— Бих искала да прегледам някой вестник — каза Елизабет, като влязоха в хижата, която ухаеше на прясно изпечен хляб.

— Заръчано ни е най-вече вестници да не ви даваме.

— Тук едва ли има вероятност да се намерят вестници — с безразличие каза тя и разсеяно се усмихна на единия от близнаците, който се втурна и я прегърна през краката. — Въпреки че не мога да си представя вестниците да не достигат до всяко кътче в Англия.

— Ами че то няма и смисъл да ги чете човек — убийства, побоища, политика и танци, друго няма.

Когато живееше усамотено в Хейвънхърст, Елизабет рядко четеше вестници, защото я караха да се чувства още по-изолирана. Но сега й се искаше да погледне дали някъде не се споменава нейното изчезване и евентуално как е представено. Предположи, че семейство Хоган не знаят да четат, което беше нещо обичайно, но все пак й се стори доста странно, че господин Хоган не може да открие нито един вестник в цялото село.

— Аз наистина трябва да погледна някой вестник — доста категорично каза тя и в това време момченцето, което я бе прегърнало, я пусна. — Имаш ли нужда от моята помощ, госпожо Хоган? — попита Елизабет жената, която беше бременна в седмия месец и не преставаше да работи и да се смее.

— Нищо няма, госпожа Робъртс, само си почивайте, аз ще ви направя един хубав чай.

— Имам нужда от вестник — шепнешком каза Елизабет, — повече отколкото от чай.

— Тими — изсъска госпожа Хоган, — на минутата остави туй нещо, чуваш ли? Тими — заплаши го тя, но както обикновено палавото дете не я послуша. Вместо това то задърпа Елизабет за полата и точно в този момент баща му грабна нещо от ръката му.

— То е за госпожата! — развика се детето и се покатери в скута на Елизабет. — Донесох го за госпожата. Елизабет едва не изпусна детето от изумление.

— Но това е вестник! — извика, като поглеждаше осъдително ту госпожа Хоган, ту съпруга й. Двамата се изчервиха. — Господин Хоган, моля те, дай да го видя.

— Ще са „нервирате“, тъй рече вашият мъж, ако четете вестници.

— Наистина ще се нервирам — заяви Елизабет изключително търпеливо и любезно, — ако не ми го дадеш.

— Много е стар — заинати се той. — Преди повече от три седмици е.

Странно, но точно кавгата за някакъв глупав вестник пробуди за пръв път от седмици някакво вълнение у Елизабет. Отказът му да й го даде я разгневи, а забележките му, че трябва да си почива и да не се нервира, я разтревожиха.