Джудит Макнот - Ад и рай

Във вестниците незабавно бе лансирана идеята, че изневярата може да възбуди у съпруга желание не само да я смъмри, но и тя да изчезне… завинаги.

Доверието на властите в Иън вече бе разколебано, тъй като с това свидетелство излезе наяве мотив.

В края на втората седмица един свидетел, който се намираше в чужбина, научил от вестниците за тайнственото изчезване на лейди Торнтън. Показанията на господин Уърдсуърт, частния агент на милейди, срещу маркиз Кенсингтън бяха толкова ужасяващи, че бяха запазени в абсолютна тайна.

На следващия ден в „Таймс“ излезе най-шокиращото съобщение: Иън Торнтън, маркиз Кенсингтън бил отведен за официален разпит, за да се установи какво е неговото участие в изчезването на съпругата му.

Въпреки че Иън не бе официално обвинен за нейното изчезване, нито пък бе затворен, му бе забранено да напуска Лондон, докато трае разследването. През това време съдът заседава при затворени врати, за да реши дали има достатъчно доказателства, за да бъде обвинен само за изчезването на съпругата си или след новите показания на Уърдсуърт да му бъде предявено обвинение и за изчезването на брат й преди две години.

— Не могат да го направят, Иън — говореше Джордан Таунсенд вечерта, след като освободиха Иън. Обикаляше из гостната и повтори: — Няма да го направят.

— Ще го направят — с безразличие изрече Иън. Беше безчувствен, дори очите му бяха съвсем безизразни. Беше прекратил издирването. Елизабет си беше отишла; нямаше никаква разумна причина, която да го накара да повярва, че не го е направила по собствена воля. И след като той отлично знаеше, че не я е убил или отвлякъл, единственото смислено заключение беше, че го е напуснала заради някой друг.

Упълномощените за случая представители на властта все още се колебаеха относно истинността на свидетелството на градинаря, тъй като бе установено, че зрението му е много слабо. Даже сам той призна, „че в мрачината не бил сигурен клоните на дърветата ли е видял около нея или мъжки ръце“. Дали Елизабет има любовник бе единственото нещо, което интересуваше Иън; дори го бе заподозрял в нощта, когато бе изчезнала. Беше го отпъдила от леглото си; каквото и друго да я бе сполетяло, щеше да потърси утеха в прегръдките му, но в случая тя не го искаше.

Не, всъщност тогава той не го подозираше, причиняваше му прекалено страдание. Но сега не само го подозираше, знаеше го и подобна болка никога не бе изпитвал.

— Уверявам те, не могат да ти предявят съдебно обвинение — повтори Джордан. — Наистина ли мислиш, че биха могли? — попита той, като погледна Дънкан и после херцог Станхоуп. И двамата мъже в отговор го погледнаха замаяно и безкрайно тъжно, поклатиха глави и отново се загледаха в ръцете си.

Според английските закони Иън трябваше да бъде съден пред равните нему; тъй като беше британски лорд, процесът щеше да се състои в Камарата на лордовете и Джордан се хвана за това като удавник за сламка.

— Ти не си единственият всред нас, чиято жена се държи превзето и за известно време изчезва, за да накара мъжа си да я преследва — продължи да разсъждава Джордан с надеждата да представи случая като невинна неприятност, без да споменава, че репутацията на Иън ще бъде напълно унищожена и че животът му дори е в опасност. — Няма да свикват цялата проклета Камара само за да обсъждат неприятностите, които една жена е причинила на съпруга си — ядосано каза той. — По дяволите, половината от лордовете в Парламента не могат да контролират жените си. Защо на теб да се гледа по-различно?

Александра го погледна много тъжно и недоверчиво. И тя като Иън знаеше, че Елизабет не се превзема и няма пристъпи на депресия. Но за разлика от него тя не вярваше, че приятелката й си е намерила любовник и е избягала.

Икономът се показа на вратата и подаде на Джордан писмо с восъчно клеймо.

— Какво ли е? — опита се да се шегува, докато го разпечатваше. — Може би е молба от Елизабет да се застъпя за нея пред теб, преди да се осмели да се появи пред теб.

Той престана да се усмихва.

— За какво се отнася? — извика Александра, като видя, че той се изплаши.

Джордан смачка съобщението и се обърна към Иън ядосан:

— Свикват Камарата на лордовете.

— Хубаво е — каза с безразличие Иън, като стана и се отправи към кабинета си, — че имам там един приятел и един роднина.

Когато той излезе, Джордан продължи да снове напред-назад.

— Това са само догадки, нищо сигурно и, разбира се, оскърбление. Ето какво представлява цялата история. Дуелът с брата на Елизабет — същото. Изчезването на брат й има обяснение.