Джудит Макнот - Ад и рай

Тембърът на гласът му… видът на смазания от бой гръб на Робърт.

— Къде е той? — попита Джордан иконома на Иън и след като му отговори, мина като хала покрай него и връхлетя в кабинета. — Нося новини, Иън!

Но преди да му обърне внимание, Иън довърши записката, която диктуваше на секретаря си, освободи го и едва тогава го погледна.

— Господи, престани! — избухна приятелят му.

— С какво да престана? — попита Иън и се облегна. Джордан се загледа в него с безсилен гняв, без да може да си обясни защо поведението му толкова го разстройваше. С навити ръкави, обръснат и като се изключи драматичното му отслабване, изглеждаше като всеки делови мъж, който живее разумно и спокойно.

— Бих искал да престанеш да се държиш, като че ли всичко е нормално!

— И какво би ме посъветвал да направя? — попита той, етана и отиде до подноса с напитките. Наля скоч в две чаши и подаде едната на Джордан. — Ако очакваш от мен да ридая или да се отдам на бурни веселби, губиш си времето.

— Не, в момента съм много доволен, че не се отдаваш на мъжката версия на истерията. Нося новини, както вече ти казах, въпреки че от интимна гледна точка няма да са приятни, но във връзка с обвинението, повдигнато срещу теб, са безценни. Иън — продължи той с неудобство, — нашите агенти… твоите искам да кажа, най-после са открили следи от Елизабет.

Гласът на маркиза беше леден, изразът му непроницаем.

— Къде е тя?

— Още не знаем, но знаем, че е била забелязана да пътува заедно с някакъв мъж по пътя за Бърнъм две нощи, преди да се разбере, че е изчезнала. Отседнали в странноприемница на около трийсет километра от Лъстър. Те — колебливо въздъхна той — са пътували като мъж и жена, Иън.

Освен че стисна леко чашата си, друг признак на емоция при тази смайваща новина съпругът не показа.

— Има още новини, при това добри… искам да кажа ценни за нас.

Иън изпи на един дъх уискито си и с хладна решителност отбеляза:

— Не виждам нито една добра новина. Само доказва, че не съм убил жена си и в същото време ми дава неоспорими основания за развод.

Джордан не изрази дълбокото си съчувствие, защото знаеше, че той ще го отблъсне, затова продължи решително:

— Обвинителят може да се опита да докаже, че отвличането е поръчано от теб. Но следващата новина ще убеди всеки, че тя е планирала своето бягство.

Иън го гледаше мълчаливо.

— Продала е бижутата си на Флетчър Стрийт четири дни преди да избяга. Бижутерът казал, че не си е предложил услугите по-рано, защото лейди Кенсингтън, която той знаел като госпожа Робъртс, изглеждала много изплашена. Казал още, че с нежелание издавал тайната, тъй като тя изглежда е имала основателни причини да избяга от теб.

— С нежелание се е отказал заради изгодата от скъпоценните камъни, които всъщност не бяха и нейни, за да ги продава — заяви Иън саркастично. — Във вестниците не пишеше, че скъпоценностите са откраднати, затова е съобщил.

— Вероятно е така. Но важното в случая е, че не могат да ти отправят фалшиви обвинения, тъй като фактите сочат, че тя е „изчезнала“ по собствено желание. Само обвиненията за брат й, че си… — Той замлъкна, тъй като ме желаеше да произнася думата.

Иън взе перото и някакъв документ.

— Агентите не са открили нищо за бижутата, защото прислугата в Хейвънхърст е предполагала, че са в твоята къща, а в Монтмейн са предполагали, че са в лондонската ви къща.

— Разбираемо е — изрече Иън без всякакъв интерес. — Но едва ли ще повлияе на обвинението. Ще настояват, че съм наел подставени лица, за да продадат бижутата и да пътуват с нея, и точно в това ще повярват в съда. А сега нека да обсъдим този договор, ако не се отказваш.

— Да се откажа ли? — попита Джордан, съвсем обезсърчен от безразличието на Иън.

— В момента доброто ми име е напълно унищожено, както и доверието в моята почтеност и честност. Ако приятелите ти желаят да се оттеглят от предприятието, аз ще ги разбера.

— Вече се оттеглиха — смутено призна Джордан. — Аз оставам.

— Така си и мислех — отговори Иън, като взе договора и започна да зачерква имената на отказалите се партньори. — Накрая ние с теб доста ще спечелим.

— Иън — изрече приятелят му бавно и настойчиво, изкушаваш ме да те ударя, за да видя дали ще трепнеш. Бих направил всичко, за да те измъкна от безразличието. — Иън вдигна поглед от документите и тогава Джордан видя, че едно мускулче на лицето му потрепва, незабележим знак за гняв или терзание, и се смути. — Съжалявам за забележката си повече, отколкото мога да изразя. И ако това изобщо е някаква утеха, зная от собствен опит как се чувства човек, ако вярва, че жена му го е предала.