Джоана Макпийс: Испанската награда

— Си, сеньор. — Английският беше забравен.

— Да, Ричард — подсказа й мъжът.

— Да, Ричард — повтори послушно Мария и Норууд се усмихна трогнато. Никой не можеше да произнесе името му с този сладък чуждестранен акцент. После внимателно я положи в леглото, съблече се бързо и полегна отстрани. Тя понечи да угаси свещта, но той задържа ръката й.

— Не, мила, недей. Бог благослови нашата връзка и няма от какво да се срамуваме. Искам да се насладя на красотата ти.

Мария се подчини на желанието му и остана да лежи тихо, докато той развърза връзките на нощницата й и свали тънкия лен от раменете й, за да разкрие великолепните млади гърди.

Ръцете й се вдигнаха от само себе си, помилваха раменете му, после се плъзнаха по мускулестия гръб.

— Тази белези ще останат завинаги и ще ти напомнят какво изтърпя заради моята глупост…

— Но ще ми напомнят и за нежните пръсти, които ги намазаха с мехлем и ги излекуваха. Макар че умираше от страх, ти постъпи според повелята на сърцето си. Мислиш ли, че мога да го забравя?

— Умолявах ги да спрат бичуването — призна тихо тя. — И накрая дон Естебан ме послуша, макар че ти вече беше изтърпял достатъчно и не беше в състояние да разбереш какво става. Когато развързаха въжетата, падна в безсъзнание на палубата и не мръдна.

— Сигурно гордият ти чичо е бил дълбоко потресен от недостойното поведение на племенницата си. Испанските нрави не допускат проява на съчувствие към един роб на галера. — Ричард потисна смеха си и я привлече нежно към себе си. — А какво ли ще си помисли, като узнае, че си била отвлечена от същия този роб и накрая си му отдала душата и тялото си?

Като си представи ужасеното лице на леля си, злобните приказки и объркването в добре подреденото домакинство, Мария не можа да сдържи смеха си. Много скоро обаче страхът отново взе връх и тя попита плахо:

— А твоите близки? Сигурно и те ще се отнесат към мен с недоверие и няма да ме харесат…

— Мария, вече ти казах, че нямам семейство. Родителите ми са мъртви, аз бях единственото им дете. Старата ми бавачка, която води домакинството в Аскриг, ще те приеме с отворени обятия, особено като разбере колко те обичам.

Мария не беше толкова сигурна, но премълча. Старата англичанка, която обичаше възпитаника си, както Консуело обичаше нея, сигурно нямаше доброволно да отстъпи мястото си на една непозната съпруга, при това половин испанка.

Ричард очевидно отгатна мислите й, защото се приведе над нея и успокоително целуна очите й.

— Алис ме обича, затова ще обикне и теб. Няма от какво да се безпокоиш. Тя отдавна ме укорява, че не се женя и няма кой да я замести в Аскриг.

Лицето на Мария пламна от смущение и мъжът избухна в смях.

— Не искаш ли да си имаме дете, скъпа?

— Ако бог ни удостои с тази милост…

— Да не би да се боиш, че няма да го направи?

— Не се боя от нищо, когато си до мен, не се боя дори от това, че вече няма да мога да почитам бога в църквата му… Той знае какво става в сърцето ми и аз съм му вечно благодарна, че ме дари с твоята любов. Моля се само да… да те направя щастлив.

— Не се съмнявам, че ще ме направиш най-щастливия мъж на земята — увери я тържествено Ричард и отново се засмя. Този път обаче смехът му издаваше нарастващо желание и сърцето на Мария заби по-силно. Когато ръцете му се плъзнаха към гърдите й, от гърлото й се изтръгна задавен стон. Ричард сложи пръст на устните й.

— Нали ми вярваш?

— Да, обаче… аз…

Той легна внимателно върху нея и сивите очи, които можеха да гледат толкова студено и чуждо, сега бяха пълни с любов и нежност. Желанието и трепкащата светлина на свещите ги направиха почти черни.

Мария отвори устни и прие целувката му. Тя беше нежна, но много по-настойчива от предишните. По тялото й се разля непозната наслада и тя потрепери. Не знаеше, че плътското желание можеше да се предава от единия на другия. Макар и плахо, тя го прегърна и го привлече по-близо до тялото си, което тръпнеше от очакване.

Ричард беше нежен и не бързаше. Милваше и възбуждаше тялото й, докато то му отговори с готовност. Внимателните, безкрайно нежни и изкушаващи ласки по гърдите и бедрата я доведоха до върха на удоволствието. Тя го прие в себе си с нарастващ копнеж, посрещна смело болката и двамата заедно се отдадоха на любовните наслади.

След като първоначалната страст беше задоволена, двамата се прегърнаха нежно и се унесоха в сладостен сън. Мария се събуди, когато през високите прозорци в стаята паднаха първите лъчи на зората. Ричард я държеше съвсем близо до себе си, главата й почиваше на рамото му. Очите му бяха затворени, той спеше спокойно и дълбоко. Младата жена го погледна с безкрайна любов и отново се сгуши в него. Тялото й, познало за първи път любовта, пламтеше. Най-после беше изцяло негова и той й принадлежеше. Съединението с любимия мъж беше истинско, неповторимо чудо.