Джоана Макпийс: Испанската награда

От очите на Мария потекоха радостни сълзи. Поне Урсула беше успяла да се изплъзне от лапите на жестоките мъчители. Щеше да се моли за нея всеки ден и да се надява, че след толкова страдания приятелката й ще намери отново душевен покой и ще се радва на добър живот.

— За съжаление случаят не приключва с това. Мери, шотландската кралица, била арестувана в Тиксхол, тъкмо когато участвала в лов, организиран в парка на сър Уолтър Астън. Стаите й в Чартли били претърсени и е само въпрос на време да я изправят пред съда, за да й поискат сметка за предателството.

— Нима ще посмеят да я екзекутират? Та тя е коронована и миропомазана кралица!

Ричард поклати глава.

— Уолсингъм няма да й позволи да избегне секирата на палача. Той е заложил всички примки, а притежава и писмото до Бабингтън, в което кралицата изразява съгласие с плана за убийството на Елизабет. Това е смъртната й присъда.

— Кралица Елизабет е длъжна да я спаси! Те са братовчедки!

— Кралицата не желае да пролива кралска кръв и всички го знаят. Но тя знае не по-зле от нас, че смъртта на Мери е необходимост за Англия. Вероятно ще се противопостави на екзекуцията и ще откаже да подпише смъртната присъда, но накрая ще я потвърди.

Двамата влязоха в градината с подправките и се обърнаха едновременно към къщата. Залязващото есенно слънце беше позлатило обкованите с олово прозорци и те блестяха. Мария потрепери от внезапен студ. Ричард беше прав, зимата беше пред вратата. Изпълнена със съчувствие, тя се замисли за царствената пленница, която сега трепереше във влажния затвор.

Преди да влязат в къщата, Ричард сложи ръце на раменете й и я погледна дълбоко в очите.

— Сега трябва да оставим миналото зад гърба си.

Мария кимна замислено. Събитията, станали през това лято, не можеха да бъдат забравени. През изминалите месеци тя беше станала жена с осъществени надежди и желания. Беше намерила мъжа на своя живот и любовта ги свързваше завинаги.

Тя погледна къщата и се усмихна. В нея беше заложена цялата гордост на Ричард Норууд. Със златото, което беше донесъл от Картахена, той беше започнал преустройството и обновлението й. Къщата не беше ремонтирана още от времето на дядо му, но сега двамата с Ричард щяха да преживеят новия й блясък. Между скъпоценностите, които Консуело й бе донесла на борда на „Глориана“, беше и огърлицата от розови перли, която дон Луис неохотно й бе поднесъл като годежен подарък. Един ден, когато му дойдеше времето, тя щеше да даде перлите на Ричард. Те бяха изключително редки и скъпи и щяха да го обезщетят поне отчасти за откупа, който беше оставил на кея в Картахена. Освен това те бяха малката зестра на иначе бедната испанска годеница.

Когато Мария изостана, Ричард се обърна към нея и протегна ръка.

— За какво се замисли? Аз си мислех, че не би било лошо да заминем за Нортъмбърланд и да посетим леля ти. Ако почакаме още малко, ще стане късно. По тези места зимата идва много рано и е сурова и дълга.

Лицето на Мария се разведри.

— О, Ричард, това би било прекрасно! Тя ми пише често и знам, че ще се радва да ни види.

Сърцето на мъжа направи огромен радостен скок, както винаги, когато виждаше красивата си малка жена щастлива. Той се приведе и я привлече в прегръдката си, без да обръща внимание на любопитните прислужници, и устните им се сляха в дълга и страстна целувка. Двамата се погледнаха, засмяха се и ръка за ръка влязоха в къщата.

© 1990 Джоана Макпийс

© 1999 Ваня Пенева, превод от английски

Joanna Makepeace

The Spanish Prize, 1990

Сканиране: ???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Джоана Маклийс. Испанската награда

Редактор: Христина Владимирова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“, 1999

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13921]

Последна редакция: 2009-10-11 18:30:00