Джоана Макпийс: Испанската награда

Мария сведе глава. Мислеше за всички онези глупави мъже, вкарани в клопката от умелата игра на Уолсингъм, този тих, тъмен, циничен мъж, който постоянно бдеше и чакаше и използваше всеки, който можеше да му помогне. Двамата със сър Ричард бяха използвали и нея, тя беше само безволев инструмент в ръцете им. Мария потрепери въпреки августовската жега. Сър Ричард заключи успокоително:

— Всичко свърши, Мария. Вече няма от какво да се боите. Нито Лестър, нито Тишбърн могат да ви сторят зло. Щях да го убия със собствените си ръце, ако не бях сигурен, че сега го очаква много по-мъчителна смърт, отколкото щеше да получи от мен.

— И вие сте лишен от милосърдие… също като господарят ви.

— Той се осмели да заплаши живота ви. Наистина ли мислите, че трябваше да проявя милост към него?

Мария извърна глава, ръцете й затрепериха. Толкова й се искаше да вярва, че гневът на сър Ричард е плод на любовта му към нея. Не, засегната беше единствено гордостта му на собственик: нещастният Тишбърн се беше опитал да му изтръгне испанската плячка, а тя беше единствено негова. Той наказа Тишбърн единствено за това посягане върху честта му, наказа го жестоко и безмилостно.

Тя се раздвижи неспокойно и сър Ричард скочи от мястото си.

— Изморих ли ви с моите приказки?

— Не, не, добре съм. Само че… толкова съм развълнувана…

Норууд се наведе и целуна учтиво връхчетата на пръстите й.

— Вие сте най-мекосърдечното същество, което познавам. Да не мислите, че Лестър щеше да ви пощади, ако се бяхте изпречили на пътя му и се бяхте опитали да осуетите плановете му? — Той се отправи към вратата, но се обърна още веднъж. — Моля ви, починете си добре. Аз ще дойда скоро. Време е да помислим за нашето бъдеще.

Мария направи опит да се усмихне. Сега не можеше да му каже какво мисли за плановете му.

На следващия ден младата жена настоя да поеме отново задълженията си на придворна дама. Промененото отношение на дамите към нея я забавляваше и същевременно я натъжаваше. Любопитните погледи, с които следяха всяка нейна стъпка, бяха пълни с нескрито възхищение и се различаваха твърде много от пренебрежителното отношение на повечето дами през първите седмици след идването й в двореца. Никой не споменаваше отсъствието на Урсула Лестър. Кралицата изглеждаше толкова недостъпна, толкова строга, че Мария не се осмели да заговори за съдбата на нещастната си приятелка.

Когато сър Ричард Норууд дойде да я изведе на обичайната им разходка в градините на палата, Мария събра цялата си смелост и му разкри съмненията и опасенията си относно общото им бъдеще.

— Сър Ричард, знам, че вие ми желаете само доброто. Между нас има много неща, които извиняват поведението ви спрямо мен, а сега дори ми направихте честта да поискате ръката ми. Аз съм ви дълбоко благодарна и разбирам, че желаете да ме закриляте, защото пребиваването ми на борда на вашия кораб ме компрометира в очите на обществото. Вие смятате, че носите отговорност за мен. Макар че леля ми от Нортъмбърланд е много мила и се радва, че има племенница, аз зная, че мога само да гостувам в дома й, но не и да остана да живея при нея. Освен това разбирам, че последните събития в двора, в които бяха забъркани католици, не са благоприятни за нея и семейството й и аз не мога да им натрапя присъствието си. Предполагам, че кралицата смята да се откаже от услугите ми. Макар че се държи много мило с мен, лицето ми вечно ще й напомня за смъртната опасност, на която беше изложена.

Мария пое дълбоко дъх. Трябваше да продължи, но онова, което имаше да му каже, беше трудно за изразяване с думи. Без да иска, тя бе преминала на кастилски. Когато Норууд се накани да й отговори, тя побърза да го изпревари.

— Сигурно помните как в Картахена изразихте предположение, че годеникът ми, дон Луис, не е готов да заплати искания откуп. Бяхте напълно прав. Той беше отвратен от факта, че майка ми е била обвинена в ерес, и се боеше, че това ще му попречи да осъществи честолюбивите си стремежи за кариера в двора.

Ричард кимна и я погледна дълбоко в очите.

— Никога не сте обичали този мъж, нали?

Мария изкриви устни в горчива усмивка.

— Мисля, че го мразех с цялата сила на сърцето си. Понякога даже се боях за безсмъртната си душа. Знаете, че бях готова на всичко, за да не се омъжа за него. Дълго и много сериозно мислих над положението си. В Англия няма място за мен. Вече всички знаят, че шотландската кралица се е свързала с испанците и е искала помощта им срещу Елизабет. Съвсем естествено е да почнат да гледат с подозрение на всички испанци. Аз съм и ще си остана „испанската лейди“ и ако стана ваша жена, това ще застраши положението ви в двора и кариерата ви. Ако… ако е възможно, бих желала да се върна в Кадис и да живея в дома на чичо си.