Джоана Макпийс: Испанската награда

— Но нали още на борда на „Глориана“ ми казахте, че той няма да ви приеме с радост? — напомни й сър Ричард.

Мария се усмихна тъжно.

— Знам, че не съм добре дошла в дома му, особено при леля Беатрис, която ще бъде ужасена от онова, което съм преживяла.

— Знаете ли какъв живот ви очаква там?

Мария пое дълбоко въздух.

— Казах ви, че обмислих много внимателно положението си. Бих могла да отида в манастир. Остатъкът от зестрата ми ще бъде достатъчен за влизането в ордена.

Сър Ричард се намръщи и потъна в мрачно мълчание. Мария го поглеждаше със страх и чакаше отчаяно отговора му.

Най-после мъжът вдигна глава към нея и заговори отмерено:

— Никога не бих си позволил да ви принудя да встъпите в брак, който ви е неприятен, доня Мария. А сега, ако нямате нищо против, нека се върнем при другите.

Тонът му беше подчертано скован и безличен и Мария се вцепени от ужас. Така й се искаше да изкрещи в лицето му истинските си чувства, да му обясни колко се отвращава от съгласието му да бъде използвана като инструмент в ръцете на Уолсингъм за разкриването на зловещия заговор.

Странно, но Норууд не каза нито дума за желанието й да влезе в манастир. През останалата част от деня остана далече от нея и когато си легна, Мария плака дълго във възглавницата си. Откакто Урсула я нямаше, малката стая изглеждаше невероятно пуста. Много й се искаше да се посъветва с Консуело, но знаеше, че дуенята ще бъде много радостна да се върне отново в родната си Испания и тя няма да понесе щастливото й бъбрене.

На другата сутрин кралицата повика Мария в покоите си. Елизабет беше облечена в чудесен тъмнозелен костюм за езда. Червенорусата перука беше увенчана с красива шапчица. Огромните пера бяха закрепени с рядко красив смарагд, без съмнение част от плячката на пиратските капитани в Нова Испания. Владетелката се разхождаше нетърпеливо напред-назад, но при влизането на Мария спря насред движението и я погледна строго.

— Какво става, мистрес? Какво чуваме, че сте отказала на сър Ричард? Да не сте обезумяла?

Мария направи несръчен реверанс. Объркана от внезапното нападение на кралицата, тя обмисляше трескаво какво да отговори. Опитът я бе научил да мълчи и да чака, докато избликът на гняв премине. Този път обаче Елизабет настояваше да получи отговор, защото улови ръцете й и я изправи на крака.

— Хайде, момиче, нямаме време да се занимаваме с вас. Виждате, че сме готови за езда. Цяла вечност ли да чакаме отговора ви?

— Ваше величество, аз…

— Искате ли да се върнете в Испания или не?

— Там съм се родила, Ваше величество. Тук съм чужденка…

— Имате ли някакви оплаквания от поведението на околните, детето ми?

— Не, Ваше величество, всички бяха много мили и любезни.

— Точно така. Ние ви приехме в двора си и дори се постарахме да ви намерим съпруг, а вие как Ни се отплащате? Защо излагате на опасност живота на един от най-добрите Ни придворни?

— О, Ваше величество, никога не бих…

— Не смейте да Ни прекъсвате. — Очите на кралицата искряха от гняв и Мария се разтрепери. — Как смеете да изказвате желание за завръщане в така наречената си родина, която уж обичате и която случайно е отговорна за смъртта на собствената ви майка? Сър Ричард Норууд настоява да ви придружи лично дотам и да ви предаде в ръцете на чичо ви. Как мислите, какво ще стане с него, щом слезе на сушата в Кадис? Дълго ли ще остане свободен?

— Но аз не настоявам той да ме придружи, Ваше величество!

— Няма значение какво настоявате вие. Разбира се, Ние можем да му забраним да напуска Англия, но той няма да се подчини дори на изричната Ни заповед. Той смята, че е негов дълг да ви върне на семейството ви, защото ви е отвел като своя пленница. Не, Мария, ако настоявате на смешното си решение да се върнете в Испания, ще станете причина за гибелта на сър Ричард Норууд. Това ли искате? Може би търсите отмъщение за отвличането си? Искате да го видите мъртъв?

Мария извърна глава. Очите й плуваха в сълзи. Раменете й се разтресоха от отчаяни хълцания.

— Не, Ваше величество, разбира се, че не. Не желая злото на сър Ричард. Аз… аз го обичам.

— Аха, най-после казахте истината.

Кралицата стисна ръката й, този път не така грубо, и я придърпа да седне на едно столче до креслото й.

— Е, хайде, разкрийте си сърцето. Защо го отблъсквате, след като го обичате?

— Той не ме обича, Ваше величество.

— Той иска да се ожени за вас. Какво общо има това с любовта? О, детето ми, та помислете си само какво би означавало за вас връщането в Испания! След всичко, което сте преживели, чичо ви няма да пожелае да ви приеме в дома си. А що се отнася до гръмките приказки за приемането в манастир, Ние ви казваме открито, че сте глупачка. Има жени, които са създадени да бъдат монахини, но вие не сте от тях.