С дясната си ръка Пиърс повдигна пеша на овчия кожух на Дийкин, а с другата затършува из вътрешния джоб на подплатата. След секунда-две в лявата му ръка се появи, разперена като ветрило, интересна колекция от аса и фигурни карти.
— Виж ти! — промърмори О’Брайън. — Това се казва да не разкриваш всичките си карти.
Пиърс побутна парите, които се търкаляха пред Дийкин, към Гарити. Той обаче не посегна към тях.
— Парите не са всичко — отсече рязко.
— Знам — търпеливо каза Пиърс. — И сигурно си разбрал от думите ми, че картината ми е ясна. Но знаеш и какво е моето положение, Гарити. Измамата на карти не е федерално престъпление. Затова не мога да се меся. Но ако видя с очите си някаква саморазправа, като местен пазител на закона ще трябва да въдворя ред. Дай ми пистолета си.
— С удоволствие. — Зловещата нотка задоволство не убягна от ничий слух. Той подаде грамадния си пищов на Пиърс, изгледа кръвнишки Дийкин и му посочи с палец вратата. Дийкин не помръдна. Гарити заобиколи масата и повтори недвусмисления си жест. Дийкин едва забележимо врътна глава, но нямаше съмнение, че отказва да излезе. Гарити го шамароса през лицето с опакото на ръката си. — Вън!
— Казах вече — обади се Дийкин. — Мразя насилието.
Гарити замахна с все сила, без предупреждение. Дийкин политна назад, коленете му се удариха в стола зад него и той тежко се строполи на пода. Шапката се свлече от главата му, но той не помръдна, остана там, където падна, в пълно съзнание, подпрян на единия си лакът. От ъгълчето на устата му се стичаше тънка струйка кръв. Клиентелата на бара, до последния вехт старец, направи неимоверно геройско усилие да се изправи на крака и да се приближи като плътна стена на древността, за да види отблизо какво става. По лицата им бавно се изписа пълна липса на вяра в това, което виждаха техните очи, но постепенно изражението се смени с ново — на нескрито презрение. Яркочервената нишка на насилието беше неоспорима и неделима част от тъканта на живота в Дивия Запад. За тези хора да се оставиш да те бият безнаказано, да приемаш овчедушно оскърбление бе върхът на човешкото падение, крах на мъжествеността.
Гарити загледа втренчено неподвижния Дийкин, отначало невярващ, че не препятствува намеренията му, сетне с нарастващ гняв, който много бързо го лишаваше и от последните останки самоконтрол. Пиърс, тъкмо направил крачка напред, за да предотврати неизбежната развръзка с Гарити в центъра на вихрушката, изведнъж придоби необяснимо озадачен вид. Миг по-късно изражението му бе сменено от внезапно просветление. Докато Гарити пристъпваше напред и замахваше с десния си крак с човекоубийствени намерения, Пиърс почти машинално също направи крачка и заби не особено любезен лакът в диафрагмата на рижобрадия гигант. Гарити за малко да повърне — преви се одве от болка, стиснал с ръце поразеното място. Дъхът му временно бе спрял.
— Предупредих те, Гарити — спокойно изрече Пиърс. — Никакви саморазправи пред очите на един федерален маршал. Само опитай пак и ще ми гостуваш за през нощта. Впрочем, сега всичко това е без значение. Боя се, че нещата не са вече в твои ръце.
Гарити направи опит да се изправи — физическото усилие явно не му достави особена радост. Гласът му, когато най-сетне успя да проговори, бе като на крастава жаба, страдаща от ларингит.
— Какви ги дрънкаш — не били в мои ръце?
— С делото ще се занимаят федералните власти.
Пиърс измъкна обявите „Търси се“ от плика, бързо ги прелисти, отдели една, върна останалите на мястото им, хвърли поглед на тази, която стискаше в ръка, погледна и Дийкин, след което се обърна и повика с пръст полковник Клеърмонт. На полковника дори окото му не мигна — той незабавно се присъедини към Пиърс и О’Брайън. Пиърс подаде листа хартия на Клеърмонт, без да обели дума. Портретът на издирвания престъпник — размазан дагеротипен отпечатък — беше сив като отдавна умряла риба, при това забулена в облаци. Но въпреки това криеше забележителна прилика с мъжа, представил се като Джон Дийкин.
— Е, господин полковник — рече Пиърс. — С това май си купих билет за вашия влак.
Клеърмонт го гледаше мълчаливо. Изражението на лицето му също не бе красноречиво. Просто човек, който учтиво чака да види как ще се развият по-нататък събитията.
Пиърс зачете написаното в обявата.
— „Търси се: за неизплатени дългове на комар кражба, палежи и убийство.“
— Хубаво са ги подредили според важността на престъпленията — промърмори О’Брайън.
Читать дальше