Алистър Маклейн - Проходът на сломените сърца

Клеърмонт се поколеба, кръвното му налягане видимо се покачи. Беше стреснат от резкия тон на Пиърс и сега си спомняше, неохотно и почти насила, че има работа с цивилен — член на онова злощастно мнозинство, над което нямаше нито власт, нито влияние. Клеърмонт гледаше да ограничава до неизбежния минимум всичките си контакти с цивилни, в резултат на което беше забравил как се общува с тях. Ала същинската причина за временната му колебливост бе противната и унизителна перспектива немитите и недисциплинирани вехтории на Рийз Сити да сполучат там, където неговите възлюбени кавалеристи бяха претърпели провал. Така че отговорът му струваше наистина върховно усилие:

— Добре, господин маршал. Много ви моля. И съм ви признателен. В такъв случай — потегляме след двайсет минути. Ще ви чакаме на гарата.

— Ще ви моля и аз за една услуга, полковник. Бихте ли наредили на двама-трима от своите хора да отведат затворника под конвой до влака?

— Конвой? — гласът на полковника красноречиво изрази неговото презрение. — Не мисля, че имаме работа с привърженик на физическата разправа, господин маршал.

— Зависи какво се има предвид, господин полковник — кротко възрази Пиърс. — Когато насилствените действия се отнасят до собствената му личност… сам видяхте, че не е любител на сбиванията по баровете. Но съдейки по миналите му подвизи, няма да му мигне окото да подпали хотела или да вдигне във въздуха драгоценния ви влак, стига само за секунда да го изпуснете от погледа си.

И като остави Клеърмонт да си блъска главата над тази жизнерадостна перспектива, Пиърс забърза към „Империал“. Полковникът се обърна към Белю:

— Кажи на хората си да прекратят издирването. Отведете затворника до влака. Завържете му ръцете отзад и го спънете с осеминчов букай. Този приятел има навика да се стопява във въздуха.

— За какъв се мислите? За дядо Господ? — В гласа на Дийкин се долавяше следа, макар и твърде слаба, от лицемерен гняв и треперливо предизвикателство. — Нямате право да се отнасяте така с мен. Вие не сте представител на закона, а само военен.

— Само военен! Ах, ти… — Клеърмонт се овладя и додаде със задоволство: — Дванайсетинчов букай, сержант Белю.

— С удоволствие, сър.

Удоволствието на сержанта се дължеше главно на факта, че гневът на полковника и неговият собствен сега имаха за прицел общ неприятел, колкото и безвреден да изглеждаше той. Белю измъкна от куртката си свирка, пое дълбоко въздух и нададе три пронизителни сигнала. Полковникът за малко да си запуши ушите, махна на останалите да го следват и ги поведе към гарата. След стотина крачки Клеърмонт и О’Брайън, който вървеше до него, спряха и се обърнаха назад. От вратите на бар „Империал“ се изнизваше по всяка вероятност безпрецедентно за летописите на Рийз Сити количество клиентела. Пъстрата тълпа с чиста съвест можеше да бъде окачествена като куцо, сляпо и сакато.

Тъй като разреждането на уиски с вода бе недопустимо поради простия факт, че би срещнало погнусата и презрението на всеки предан клиент на „Империал“, поне половината от излезлите се придвижваха с характерната походка на моряци, прекарали прекалено голяма част от живота си в бурни води. Двама куцаха зле, а единият, не по-трезвен от останалите, постигаше забележителни резултати, особено що се отнася до скоростта, върху чифт патерици. Той поне се радваше на опора, каквато липсваше на другите. Подир тях излезе Пиърс и им даде, както личеше, някакви енергични напътствия. О’Брайън проследи с поглед разпръсва нето на белобрадата компания в различни посоки и бавно поклати глава.

— Ако задачата им бе да открият заровена вдън земя бутилка уиски, бих си заложил парите на тях, но при това положение…

— Прав сте — обезсърчено въздъхна Клеърмонт, обърна се и продължи към гарата.

Локомотивът изпускаше кълбета дим и пара — Банлън явно едва удържаше железния си кон. Той подаде глава от кабината:

— Някакви следи, господин полковник?

— Боя се, че няма, Банлън.

Машинистът се поколеба.

— Да продължавам ли да поддържам пълна пара, господин полковник?

— А защо не?

— Искате да кажете… че ще потеглим без капитана и лейтенанта?

— Точно това искам да кажа. След петнайсет минути, Банлън, само петнайсет минути.

— Но капитан Оукланд и лейтенант Нюъл…

— Ще трябва да дочакат следващия влак.

— Но, сър, следващият влак може да е след няколко дена…

— В момента не ми е до благополучието на капитана и лейтенанта. — Той се обърна към придружвачите си и махна към стъпалата на първия вагон. — Вече е студено, а ни очакват далеч по-големи студове. С ваше позволение, господин губернатор, бих помолил майор О’Брайън да ми прави компания още известно време. Само докато доведат този Дийкин. Не че подценявам моите момчета, те са войници на място, но се боя, че няма да се справят с лукав затворник като Дийкин за разлика от майора. Само докато се върне Пиърс.