Алистър Маклейн - Проходът на сломените сърца

— Ако знаехте само какво ми иде да ви кажа! — произнесе Пиърс натъртено. — Но сега трябва да мисля за друго.

— Нали сте хора на действието — опита да бъде саркастичен Феърчайлд, но успя само да прозвучи още по-потиснато. — Защо тогава не направите нещо?

О’Брайън го изгледа презрително.

— Какво да направим, глупако? Видя ли барикадата от дърва, която са издигнали в дъното на товарния вагон? С топ не можем да я разбием, а те в това време вероятно надничат през някоя дупчица с пистолети в ръце, готови да надупчат първия от нас, който си покаже носа през вратата. От два метра — додаде мрачно — малко вероятно е да не улучат.

— Ами кой ви кара да ги нападате фронтално? Идете в дъното на вагона, покачете се на покрива и оттам ги атакувайте. По този начин ще бъдете над тях и всеки в товарния вагон ще бъде на мушката ви.

О’Брайън се позамисли, после рече:

— Може и да не сте чак такъв глупак.

Докато Дийкин изучаваше контролното табло на локомотива, Клеърмонт подклаждаше огъня в пещта, а Марика — седнала върху купчина дърва и наметната с брезентово платнище, за да се предпази от снега — не откъсваше поглед от вратата на първия вагон през стратегическа дупка в барикадата от дърва. Клеърмонт затвори вратата на пещта и се изправи.

— Значи, казвате, че е Пиърс?

— Да — рече Дийкин, — Пиърс. От доста време е в списъка на заподозрените. Вярно, че дълго време е бил това, за което все още се представя, но преди шест години е минал на противниковата страна. За света обаче той си остава човекът на Чичо Сам, който бащински се грижи за индианските резервати. Бащински! Уиски и оръжие!

— А О’Брайън?

— Нищо нямаме срещу него. Всяка подробност от военната му кариера е добре известна. Добър воин, но като човек — продажна душа. Спомняте ли си голямата сцена със срещата им като бойни другари в бара на Рийз Сити? Как си припомняха с Пиърс славните дни в Чатануга през шейсет и трета? О’Брайън действително е бил там. Но на Пиърс и кракът му не е стъпвал тогава по онези места — бил е на хиляди мили от Чатануга, разузнавач сред индианците за една от шестте кавалерийски дивизии, свикани от Невада — или по-скоро това, което на следващата година се обяви за щата Невада. Затова веднага ми стана ясно, че и О’Брайън е от същия дол.

— В такъв случай това важи и за губернатора?

— А как иначе? Той е слаб и алчен, а като властолюбец едва ли има равен на себе си.

— Значи, ще им прави компания на бесилото?

— И още как.

— Виждам, че всички са били в списъка ви на заподозрените.

— Такава ми е работата.

— А защо не и аз?

— Защото отказахте да качите Пиърс във влака. Това ви изчисти от подозрения. Аз обаче исках да се качи — както и моя милост. Не беше особено трудно, предвид великолепните обяви за издирване на престъпници, разпространени от моята служба.

— Добре ме метнахте. — Гласът на Клеърмонт прозвуча огорчено, но не и враждебно. Всички ме метнаха. Правителството или армията все пак можеха да ми се доверят.

— Никой не ви е лъгал. Просто подозирахме, че във Форт Хъмболт има нещо нередно и решихме да се презастраховаме. Когато се качих на този влак, не знаех нищо повече от самия вас за това, което става във форта.

— Сега обаче знаете?

— Знам.

— Дийкин! — Дийкин се извъртя. Викът прозвуча откъм гърба му. Той се пресегна за пистолета, затъкнат в колана му. — Държим малката на мушката, Дийкин! Не прави опити да хитруваш!

Дийкин не направи опит да хитрува. На покрива на вагона седеше Пиърс, провесил крака над ръба. Колтът в ръката му не трепваше, а изпитото му ястребово лице бе изкривено в твърде недружелюбна усмивка.

Дийкин внимаваше ръцете му да са подчертано раздалечени от тялото, защото на няколко крачки зад Пиърс различи и силуета на О’Брайън, също с неизбежния пистолет в ръка.

— Какво да направя? — извика той.

— Така те искаме, господин Агент на тайните служби. — Пиърс звучеше почти радостно. — Спри влака.

Дийкин се извърна към уредите за управление и каза тихо, на себе си:

— Спри влака, както ти наредиха.

Леко издърпа спирачката, като същевременно затвори и регулатора за парата. И ненадейно с едно рязко като конвулсия движение дръпна лоста на спирачката докрай. Колелата на локомотива внезапно се застопориха, последва серия от удари на метал о метал — буферите на вагоните се заблъскаха един в друг в бърза последователност.

Въздействието на спирането върху двамата въоръжени мъже на покрива беше катастрофално. Съчетанието от рязко убиване на скоростта и изненадващо силното друсване отпрати седналия върху омръзналия заледен покрив Пиърс главоломно и безпомощно напред и надолу върху платформата, а докато се вкопчваше в парапета, зада отърве кожата си, пистолетът му отлетя встрани нейде край релсите. Зад него О’Брайън се просна по гръб напречно на вагона, вкопчил се отчаяно в един от вентилаторите, за да не последва примера на Пиърс.