Алистър Маклейн - Проходът на сломените сърца

Дийкин вдигна очи нагоре, сложи пръст на устните си, което може би беше излишно, после със същия пръст посочи вътрешността на вагона, пресегна се нагоре и помогна първо на Марика, а сетне и на полковника да се спуснат на платформата. Все тъй безшумно протегна ръка към Клеърмонт, който се поколеба, но му връчи пистолета си. Дийкин им направи знак с длан да стоят на мястото си и да не мърдат, прекрачи предпазния парапет, присегна се към задната преграда на открития вагон, улови се и прехвърли тежестта си на буферите. После бавно се издигна на мускули, подаде леко глава и видя нареденото в предния край гориво.

Банлън се взираше напред през стъклото на кабината, а Рафърти бе отворил пещта и пъхаше вътре дърва. После остави вратата на пещта отворена и тръгна към открития вагон. Дийкин побърза да наведе глава. Рафърти нарами още две големи цепеници и тръгна обратно към локомотива, а Дийкин се изправи и сега двамата мъже в локомотива биха могли да го зърнат, ако се обърнеха. Бързо, но предпазливо се плъзна напред през наредените дърва и щом стигна другия край на вагона, залегна ниско на дъното му.

Банлън изведнъж замръзна на място. Нещо, по всяка вероятност бегло отражение или мярнала се сянка в предното стъкло, бе приковало вниманието му. Той бавно се извърна назад и погледна Рафърти, който в същия миг посрещна погледа му. Двамата се обърнаха към вагона с дървата. На метър от тях стоеше Дийкин, насочил колта в корема на Банлън.

— Виждам ей-там пушката ти — обърна се Дийкин към Рафърти. — Не се опитвай да я вземеш. Прочети първо това.

Почти неохотно войникът взе картичката от ръката му и я прочете на светлината от горящата пещ. Върна я на Дийкин с озадачено и неубедено лице.

— Полковник Клеърмонт и госпожица Феърчайлд се намират в момента на предната платформа — каза Дийкин. — Иди им помогни да дойдат. И ако обичаш, много, много тихо — иначе главата ти ще хвръкне.

Рафърти се поколеба, кимна и тръгна. След двайсетина секунди се върна, придружен от Клеърмонт и Марика. Докато се прехвърляха от товарния вагон в кабината на локомотива, Дийкин приближи до Банлън, улови го за реверите на сакото и яростно го залепи за стената на кабината, като завря без особена нежност дулото на колта отстрани във врата му.

— Пистолета, Банлън! Мръсници като теб не остават без оръжие.

Банлън, с вид на човек, който всеки момент ще се разповръща, се опитваше да поеме въздух — така силно го бе притиснал Дийкин. Ала опитът му да се покаже възмутен говореше за наличието на значителни артистични дарби.

— За Бога, какво означава това? Полковник Клеърмонт…

Дийкин рязко го блъсна напред, извъртя го, изви дясната му ръка над лопатките и го побутна към стъпалата и отворената врата от дясната страна на кабината.

— Скачай!

Изцъклените очи на машиниста отразиха ужаса му. През гъстия сняг прозираше осеяно с остри скали стръмно ждрело, понесло се стремглаво край тях. Дийкин заби грубо дулото на колта в гърба му.

— Скачай, казах!

Марика, пребледняла и невярваща на очите си, направи крачка към Дийкин. Клеърмонт я удържа с ръка.

— Сандъка с инструментите! — извика Банлън. — Под него е!

Дийкин отстъпи назад, за да може Банлън да се промъкне в кабината, на безопасно място. Дийкин му махна с пистолета да застане в ъгъла и се обърна към Рафърти:

— Иди го вземи.

Войникът погледна полковника, който му кимна. Рафърти коленичи под сандъка и измъкна револвер, подаде го на Дийкин, който го взе и в същото време върна на Клеърмонт колта. Клеърмонт кимна с глава по посока на вагоните и в отговор Дийкин също кимна.

— Не са глупави. Скоро ще разберат, че не сме във влака, а ако ни няма и на покрива, значи сме тук. Пък и следите, които сме оставили по покрива, ще ни издадат. — Дийкин се обърна към Рафърти: — Насочи пушката си към Банлън и ако се опита да шавне, убий го.

— Да го убия?!

— Нали няма да се опиташ само да раниш гърмяща змия? А Банлън е по-смъртоносен от десет гърмящи змии. Пък и така или иначе ще умре. На бесилото.

— Аз? На бесилото? — Лицето на Банлън се изкриви. — Не знам за какъв се мислиш, Дийкин, но според закона…

Без да каже дума, Дийкин направи една дълга крачка напред и го зашлеви с опакото на ръката си. Ударът залепи машиниста за контролното табло, а от носа и устата му веднага шурна кръв.

— Аз съм законът!

Банлън попиваше безрезултатно носа и устата си с не особено чист парцал. Кръвта обаче продължи да тече обилно. Сбръчканото му лице сега изглеждаше още по-съсухрено, а спечената кожа бе по-бледа. Очите му непрекъснато се стрелкаха напред-назад като на уловено в капан животно, търсещо несъществуващ начин за бягство. Очите му се местеха главно от Дийкин към Клеърмонт, но не намираше голяма утеха в това — лицата и на двамата бяха лишени от жал.