Алистър Маклейн - Проходът на сломените сърца

Губернаторът едва не заекна от ярост.

— Нелепо! Съвършено нелепо!

— Този човек е луд — хладно постанови Клеърмонт.

— Просто се опитвам да дам обяснение, което пасва на известните нам факти — спокойно изрече Дийкин. — Някой от вас разполага ли с по-правдоподобна теория?

От настъпилото мълчание стана ясно, че никой не може да предложи нещо по-състоятелно.

— Но кой, за Бога, би поискал да убие такъв безобиден човечец като господин Пийбоди? — попита Марика.

— Не знам. Кой, за Бога, ще поиска да убие такъв безобиден стар лекар като доктор Молиньо? Кой, за Бога, ще поиска да убие двама, предполагам, безобидни офицери като Оукланд и Нюъл?

Подозренията на Пиърс пламнаха незабавно и неизбежно:

— Кой казва, че са убити?

Дийкин го изгледа продължително и някак със съжаление. Той очевидно държеше да се разбере, че е непоклатим в намерението си да не влиза във физически двубой с маршала и че това негово решение може да се сравни по сила единствено с пълното пренебрежение, което не пропускаше да му покаже. Това явно силно дразнеше Пиърс.

— Ако след всичко, което се случи, вярвате, че тяхното изчезване е просто невероятно съвпадение, значи е време да предадете маршалската си значка на някой, който има нещо в пространството между ушите. При това, господин маршал, вие също може да сте човекът, когото търсим.

Пиърс с изкривено от злоба лице пристъпи напред и вече замахваше с юмрук, когато Клеърмонт побърза да се намеси. Той застана между него и Дийкин и ако нещо му липсваше, то не беше решимост и властност.

— Не прекалявайте, маршале. Достатъчно насилие видяхме вече.

— Присъединявам се към думите на полковник Клеърмонт — заяви Феърчайлд, като издуваше бузи и говореше с най-властния си губернаторски глас. — Според мен изпадаме в паника. Не можем да сме сигурни в нито една от думите, които този… този престъпник изрече току-що. Не знаем със сигурност, че Молиньо е бил убит… Феърчайлд имаше ораторската дарба да набляга за по-голям ефект на желаната дума и да прави красноречиви паузи, след като я подчертаваше по този начин. — Само Дийкин твърди това, само Дийкин ни уверява, че бил лекар, а вече много добре знаем, че на неговите думи не може да се вярва.

— Злословите по мой адрес пред свидетели, господин губернатор — каза Дийкин. — Според конституцията човек, тоест аз, може да търси възмездие за недоказани обвинения. Имам шестима свидетели, че ме клеветите. — Той ги огледа. — Е, не бих ги нарекъл непредубедени…

— Конституцията! Вие ще ми говорите за конституцията! — Феърчайлд се зачерви като пуяк, което никак не му отиваше, а очите му така се наляха с кръв и се оцъклиха, че щяха да се изстрелят като от прашка. — Човек, който се надсмива над закона, убиец, подпалвач… Как смеете да се позовавате на свещената конституция на Съединените щати! — Той млъкна, може би защото ся даде сметка, че не е на висотата на драматичния си талант.

— Не ни е известно със сигурност, че Оукланд и Нюъл са убити, нито че Пийбоди е жертва на…

— Опитвате да се самоободрите — презрително го сряза Дийкин. После замислено се вгледа в губернатора.

— Или може би не възнамерявате да заключите довечера вратата на спалното си купе? — Тъй като Феърчайлд не побърза да се възползува от предоставената пауза, той продължи: — Освен, разбира се, ако не ви е известно със сигурност, че вие лично няма от какво да се страхувате. Губернаторът бе възмутен.

— Ще ми платите за този злостен намек, Дийкин!

— Чуйте само кой говори за злостни намеци — уморено изрече Дийкин. — Щял съм да платя. С какво? С главата си? Тя вече е заложена. Господи, каква красива картинка! Седите си тук, твърдо решени да ме предадете на правосъдието, като през цялото време ръцете на един от вас са оплескани с кръвта на четирима души. А може и да не са четирима, а осемдесет и четирима.

— Осемдесет и четирима! — опита се Феърчайлд да упражни остатъка от бързо изпаряващото се високомерие.

— Както сам се изразихте току-що, господин губернатор, не знаем със сигурност дали загубата на войнишките вагони е нещастен случай. — Дийкин се загледа в пространството, после отново фокусира погледа си върху губернатора: — Нито пък дали само един от вас осмината — защото макар да не са тук, не можем да изключим Банлън и Рафърти, а само госпожица Феърчайлд — е отговорен за убийствата. Може двама или трима от вас да работят в съдружие, а в такъв случай всички са еднакво виновни в очите на закона. Тук си казва думата моето образование по медицинско право. Макар да отказвате да му вярвате.