Точно обратното се случва в кралства, управлявани като френското. Можеш лесно да влезеш в тях като спечелиш някой от благородниците, между които винаги има недоволни и жадни за промени. Те могат, по вече изложените причини, да ти отворят вратите на кралството и да те улеснят в победата. Но поискаш ли да запазиш властта си над завоюваната страна, ще срещнеш безбройни спънки, както от тези, които са те подпомогнали, така и от подтиснатите. Тук не е достатъчно да премахнеш кралския род. В кралството остават благородници, които застават начело на нови бунтове и движения и понеже не можеш нито да ги покориш, нито да ги избиеш, изгубваш завоюваното при първата опасност.
Ако проучите управлението на Дарий 22 22 Дарий III Ахеменид (336–330 г. пр.н.е.) — последен цар на Персия, разбит от Александър Македонски при Ис (333 г. пр.н.е.) и при Гавгамела през 331 г.
, ще видите, че е подобно на турското и затова на Александър се наложило да връхлети Дарий от всички страни и да го прогони от крепостите му. След тази победа и след смъртта на Дарий това кралство по споменатите причини, било осигурено за Александър. И ако неговите приемници бяха сговорчиви помежду си, можеха да го владеят без затруднения. Действително бунтовете, които започнали в държавата, са били предизвикани от самите тях. 23 23 Има се предвид въстанието на келтиберите и лузитанците (155–154 г. пр.н.е.) под водителството на Версенгеторикс (53–52 г. пр.н.е.); на Етолийския съюз и Ахейския съюз, които през 146 г. пр.н.е. превръщат гръцките земи в римска провинция.
Държавите, управлявани като Франция, е невъзможно да се владеят така спокойно. Честите бунтове на Испания, Франция и Гърция против римляните са били предизвикани от многобройните князе, които са били в тези страни. Докато те съществували, римляните били несигурни за властта си, но щом ги премахнали и изчезнал споменът за тях, те затвърдили владичеството си. И макар по-късно, по време на римските междуособни борби, всяка страна да се стараела да запази за себе си онези части от провинциите, в които е имала най-голямо влияние, те признавали само властта на римляните, защото вече била изчезнала династията на предишните им владетели.
Като се имат предвид всички тези обстоятелства, никой няма да се чуди на това, че Александър е запазил лесно Азия, а други владетели, например Пир и много други, са срещнали трудности при запазването на завоюваното. Това се обяснява не с малките или големи способности на победителя, а с различието на победените.
ГЛАВА V
ЗА ТОВА КАК ДА СЕ УПРАВЛЯВАТ ГРАДОВЕТЕ И ДЪРЖАВИТЕ, КОИТО ПРЕДИ ЗАВОЮВАНЕТО ИМ СА СЕ УПРАВЛЯВАЛИ ПО СОБСТВЕНИ ЗАКОНИ
Когато завоюваните държави са свикнали да живеят по собствени закони и свободно, три са начините, по които завоевателят може да ги запази: първият е да ги разруши напълно; вторият — да се засели да живее в тях и третият — да ги остави да живеят по своите закони, като им определи данък и създаде в тях управление от малцина, които да поддържат приятелско отношение към завоевателя. Управителите знаят, че създаденото от завоевателя управление не може да съществува без приятелството и силата му и са принудени да вземат всички мерки, необходими за запазване на властта му. Един град, който е свикнал да живее свободно, по-лесно може да бъде запазен чрез неговите граждани, отколкото чрез каквото и да е друго средство. За пример ще посоча спартанците и римляните. Спартанците управлявали Атина и Тива 24 24 От 404 до 403 г. пр.н.е., след Пелопонеските войни, Спарта налага на Атина управлението на 30-те тирани. През 403 г. Атина придобива свободата си. Проспартанското правителство в Тава е на власт от 382 до 379 г. пр.н.е. когато е смъкнато от Пелпоид и Епаминонд.
с малобройно правителство, но изгубили двата града.
Римляните, за да запазят Капуа, Картаген и Нуманция ги, разрушили и не ги изгубили. 25 25 Вследствие въстанието на Капуа срещу римляните, след битката при Кана в 216 г. пр.н.е., му е била отнета автономността; Картаген е разрушен през 146 г. пр.н.е., а Нуманция (Северна Испания) е разрушена през 133 г. пр.н.е.
Те решили да владеят Гърция както са я владели спартанците и я оставили да се управлява със собствените си закони и да живее свободно. Това средство не им донесло успех и се принудили да смажат много градове и държавата. Следователно, новозавоюваната държава може да се запази само с едно средство — унищожаването. Владетелят, който завоюва град, свикнал да живее свободно, и не го унищожи, рискува самият той да бъде унищожен. Там народът винаги ще се бунтува в името на свободата и старите си порядки, които не могат да бъдат заличени от паметта му нито от времето, нито от благодеянията. Каквито и мерки да се вземат, не се ли разединят или разпръснат жителите, те не забравят свободата и предишното си управление и при всеки удобен случай се опитват веднага да го възстановят. Така се случи в Пиза след близо стогодишно флорентинско робство. 26 26 През 1405 г. флорентинците закупуват Пиза от висконтите. Въставайки през 1494 г. срещу господарите си, Пиза е освободена, но през 1309 г. изпада отново под господството на Флоренция.
Читать дальше