Николо Макиавели: Владетелят

Ако искаме да разгледаме този въпрос добре, трябва да обърнем внимание на това дали тези реформатори действат сами, или зависят от други; дали при осъществяване на плановете си трябва да молят, или могат да се налагат. В първия случай те винаги се провалят и не постигат нищо. Когато са напълно самостоятелни и могат да се налагат, много рядко им се изплъзва успехът. С това се обяснява защо всички въоръжени пророци са побеждавали, а невъоръжените са били побеждавани. Защото освен казаното трябва да се има предвид и това, че народът по природа е променлив и лесно можеш да го убедиш в нещо, но е мъчно да го задържиш за дълго на това убеждение. Затова трябва да разполагаш с нужните средства, та когато престане да вярва, да можеш да го заставиш да вярва на силата. Ако Мойсей, Кир, Тезей и Ромул не бяха въоръжени, нямаше да могат да заставят поданиците си да се подчиняват дълго време на заповедите им. Така в наше време Джероламо Сованарола 28 28 Джироламо Саванарола (1432–1498 г.) — монах, доминиканец, църковен н политически реформатор. Един от основателите на Флорентинската република, основана след прогонването на Медичите през 1494 г., отлъчен от църквата и изгорен като еретик. се провали щом множеството започна да не вярва на новите му разпоредби, защото той нямаше средства да задържи вярващите към вярата им, както и да застави невярващите да повярват. При осъществяване на плановете си водачите от типа на гореспоменатите срещат големи трудности и на всяка крачка са изложени на опасности, които трябва да превъзмогват със смелостта и ловкостта си, но превъзмогнат ли ги, започнат ли да им засвидетелстват почит и след като са се отървали от съперниците си, те стават силни, спокойни, почитани и щастливи.

Към представените примери от много велики личности искам да прибавя още един, на не толкова велик човек, но той има известна връзка с тях и да се задоволя само с него, без да изброявам други. Думата ми е за Хиерон Сиракузки 29 29 Хиерон Сиракузки — тиран, управител на Сиракуза от 265 до 215 г. пр.н.е. , който от обикновен гражданин станал княз. От съдбата той получил само случая. Подтиснатите сиракузци го избрали за пълководец и благодарение на заслугите си станал техен владетел. Още като обикновен гражданин той бил толкова смел и способен, че всички, които са писали за него, казват, че за да бъде княз, му е липсвало само княжество. Той премахнал старата войска и създал нова, изоставил старите съюзи и създал нови. Когато се сдобил с предани войници и съюзници, му е било лесно да гради на такава основа. За него е било мъчно да завладее, но лесно да запази завладяното.

Онези, които от обикновени граждани стават князе само по благоволение на съдбата, се изкачват без мъка на княжеския престол, но с много трудности се задържат на него. В устрема си към властта те не срещат никакви спънки. Всички спънки възникват, когато те вече са се домогнали до нея. Такива са всички, на които се отстъпва една държава срещу пари или по благоволението на този, който отстъпва. Такива си били онези, на които Дарий е дал от Гърция градовете Йония и Хелеспонт, за да ги управляват за негова безопасност и слава. Такива са били и ония, които от обикновени граждани ставали князе като подкупвали войниците. Те се облягат единствено на волята и щастието на тези, които са ги направили владетели — на две променливи и неустойчиви основи. Те не умеят и не могат да запазят положението си. Не умеят, защото, ако нямат пъргав ум и смелост, не са способни да командват, щом винаги са живели като обикновени граждани. Не могат, защото не разполагат с войски, които да са привързани към тях и да са им верни. Всички държави, които се създават бързо, са като растенията, които в природата се раждат и растат бързо, но не хващат здрави корени и не се развиват достатъчно, за да могат да устоят на бурите и неблагоприятното време. Държавата пропада, ако тези, които бързо са станали владетели, нямат достатъчно ум и смелост и не съумеят да запазят това, което им е дала съдбата, и не изградят основите, които други са изградили преди да станат владетели.

За тези два начина, чрез които се достига до престола на владетеля — или със способност и смелост, или по благоволението на съдбата, искам да приведа два примера от наше време. Думата ми е за Франческо Сфорца и Чезаре Борджия 30 30 Чезаре Борджия — роден 1475 г., е убит през 1507 г. Син е на папа Александър VI, който го издига за архиепископ през 1492 г. и за кардинал през 1493 г. Скоро захвърля църковния сан и се отдава на политика. През 1501 г. завладява Романя. Вероломен, безчовечен и развратен, но заедно с това пример за политически реализъм и липса на предразсъдъци. .