Франческо стана дук на Милано от обикновен гражданин, благодарение на големия си ум и извънредната си смелост и успя да запази без особени усилия това, което придоби с толкова трудности.
Чезаре Борджия, наречен от народа Валентино, достигна до владичеството чрез щастието на баща си и го загуби щом той умря, въпреки че стори всичко, което би сторил всеки разумен и смел мъж, за да пусне корени в държавите, които бе завладял с оръжието и щастието на други. Както вече казах, тоя, който не е положил основите по-рано, би могъл да ги положи после, но това е съпроводено с трудности за строителя и с опасности за зданието. Ако проследим действията на Дука, ще разберем как е изградил основите на бъдещото си могъщество. Аз не смятам, че това е излишно, защото не знаем какви по-добри предписания бих могъл да дам на един нов владетел от примера на Валентино. Ако въпреки всичко не успя, затова е виновен не той, а неговата изключително враждебна съдба.
Когато Александър VI поискал да направи сина си велик дук, се изправил пред много настоящи и бъдещи трудности. Първо не е виждал средство да го напрани господар над някоя държава, която да не е под властта на църквата и е знаел, че ако се опита да вземе някоя от тях, ще му се противопостави миланският лук и венецианците, защото Фаенца и Римини бяха вече под закрилата на Венеция. При това виждал, че войските на Италия, особено онези, с които би могъл да си послужи, се намират в ръцете на хора, които се боят от засилването на папата. На тях той не можеше да се довери, защото бяха във властта на Орсини, Колона 31 31 31. Орсини и Колона — знатни римски родове, съперничещи помежду си.
и привържениците им. Следователно се налагаше да се измени коренно този ред на нещата и да станат бъркотии в италианските държави, за да бъде сигурно завладяването на част от тях. Това му се удаде лесно. Венецианците, подтиквани от други причини, се канеха да повикат французите в Италия. Папата не само, че не се противопостави, но дори ги улесни, като разтрогна стария брак на Людовик. И тъй, кралят влезе в Италия с помощта на венецианците и със съгласието на Александър. Щом кралят влезе в Милано, папата получи от него хора за завладяването на Романя, която му бе отстъпена, благодарение на прославеното име на краля. След като завладя Романя и смаза привържениците на Колона, на Дука, който искаше да я запази и да продължи завоеванията си, пречеха две обстоятелства: първо войските, в чиято вярност се съмняваше, и второ — волята на Франция; той се боеше да не би привържениците на Орсини, с които си беше послужил, не само да му изменят и попречат да разшири владенията си, но дори да му отнемат вече завладяното, и да не би и кралят да стори нещо подобно.
Опасенията му от привържениците на Орсини бяха потвърдени, когато след превземането на Фаенца нападна Болоня. При това нападение те не проявиха почти никакво усърдие. Що се отнася до френския крал, неговите намерения станаха ясни за Дука — когато след превземането на Урбино, пристъпи към завладяването на Тоскана, кралят го принуди да се откаже. Тогава Дукът реши да не бъде повече зависим нито от благоволението на съдбата, нито от чуждите войски. Най-напред омаломощи партиите на Орсини м Колона в Рим, като привлече на своя страна техните привърженици-дворяни и ги направи свои дворяни, като им определи заплати и ги удостои според способностите им с високи граждански и военни служби. Само за няколко месеца те се отдръпнаха от непокорните партии и се привързаха към Дука. След това той чакаше случай да смаже привържениците на Орсини, след като вече беше разпръснал хората на Колона. Скоро му се предостави добър случай и той го използва още по-добре. Като разбраха, макар и късно, че засилването на Дука и на църквата носеше тяхната гибел, привържениците на Орсини свикаха областно събрание в Маджионе 32 32 32. Събранието се е състояло през октомври 1502 г. и се свързва с организиране на заговор срещу Чезаре Борджия.
при Перуджа, в резултат на което последва бунтът в Урбино, метежите в Романя и безкрайните опасности за Дука, които той превъзмогна с помощта на французите.
След като възстанови славата си, понеже вече не се доверяваше на Франция или на която да е чужда сила, Дукът прибегна до хитростта. И успя тъй майсторски да прикрие намерението си, че подмами първенците от партията на Орсини, чрез посредничеството на сеньор Паоло да се примирят с него. Дукът прояви към този сеньор всички любезности, като му подари пари, дрехи и коне и по този начин спечели доверието му. Хората на Орсини бяха толкова наивни, че отидоха в Сенегалия и попаднаха в ръцете му. С избиването на главатарите им и с привличането на привържениците на Орсини Дукът положи добри основи за могъществото си. Той владееше цяла Романя и Урбинското дукство и се радваше на привързаността на тяхното неселение, което вече бе започнало да вкусва благополучието си. И тъй като тази постъпка заслужава да бъде оповестена и подражавана, аз не искам да я отмина с мълчание.
Читать дальше