Николо Макиавели: Владетелят

Когато градовете или държавите, които владееш, са привикнали да живеят под властта на владетел, чиято род е унищожен или прекъснат, можеш по-лесно да спечелиш поданиците и да се подсигуриш. Те вече са свикнали да се подчиняват, лишени са от стария си владетел, а е много трудно да се споразумеят за избирането на нов, при това не умеят да живеят свободно и неохотно вземат оръжието.

В републиките съществува повече жизнен кипеж, повече омраза, по-силно желание за мъст. Споменът за предишната им свобода не ги напуска, нито може да ги напусне и тогава най-сигурното средство е да ги унищожиш или да се заселиш в тях.

Нека никой не се учудва, когато по-нататък, говорейки за съвсем новите владения, владетелите и държавата, привеждам примери из живота на най-великите личности. Хората винаги вървят по отъпканите пътища и в делата си подражават на другите, макар че не могат да следват напълно пътя им, нито да постигнат дарбите на онези, на които подражават. Благоразумният човек трябва да върви по пътищата, по които са вървели великите личности и да подражава на всички, които са превъзхождали останалите, та по този начин да може, ако не да се издигне толкова, че да се изравни с идеала си, поне да напомня за него. Той трябва да постъпва като умелите стрелци, които познават силата на лъка си и когато им се стори, че точката, която искат да улучат, е твърде отдалечена, се прицелват по-високо над нея, за да може стрелата да я достигне.

Ще кажа, че в съвсем новите владения трудностите, които новият владетел среща при запазването им, зависят от личните му качества. За да може обикновен гражданин да се издигне до престола, е необходимо или да е смел, или да се радва на благоволението на съдбата. Естествено е, че когато има едното или другото, се избягват много трудности. Истината е и това, че който е дължал по-малко на щастието, а повече на смелостта, се е задържал по-дълго. Благоприятно обстоятелство за новия владетел е, че е принуден да живее в новозавоюваните земи, поради липса на други.

Като пример за владетели, които са станали такива не по благоволение на съдбата, а благодарение на личните си качества, ще посоча като най-достойни Мойсей, Кир, Ромул, Тезей. 27 27 Мойсей (13 в. пр.н.е.) — древноеврейска митологична личност, почитан като законодател, посредник между еврейския народ и Бога, извел на евреите от Египет; Кир (600–530 г. пр.н.е.) — основател на Персийската империя; Ромул (7 в. пр.н.е.) — легендарна личност, един от основателите на Рим; Тезсй (12 в. пр.н.е.) — цар на Атина и митологичен герой, на който се приписва убийството на Минотавъра. За Мойсей не би трябвало да се говори, защото е бил само изпълнител на онова, което му е заповядано от Бога, но все пак заслужава да се възхищаваме от него поне заради това, че Бог го е удостоил със заповедите си.

Кир и останалите, които са завладели или основали държави, са достойни за възхищение и, ако подложим на преценка делата и управлението им, ще разберем, че не са се различавали от Мойсеевите, чийто учител е бил толкова велик. Когато изучаваме делата и живота им, ясно виждаме, че на щастието те дължат само случая. Този случай им е послужил за материал, на който са предавали формата, която те са намирали за добре. Ако не им се предоставяше случая, техните способности щяха да изгаснат непроявени; ако пък бъдеха лишени от способности, случаят щеше да се яви напразно.

Трябвало е Мойсей да намери израелския народ в Египет, поробен и подтиснат, с желанието му да се освободи от робството, за да го накара да тръгне след него. За да стане Ромул крал на Рим и основател на римската империя, трябвало е да не се намери за него място в Алба и да бъде захвърлен след раждането си. Трябвало и Кир да намери персийците, недоволни от управлението на мидийците, а те да са безволеви и изнежени от продължителния мир. Тезей също не би могъл да прояви смелостта си, ако атиняните не са били разпръснати. И тъй, случаите са направили тези хора щастливи, а те със своята необикновена смелост и способност са направили известни случаите, благодарение на което отечеството им се прославило и станало щастливо.

Такива личности стават владетели по пътя на смелостта. Те завладяват държавите трудно, но лесно ги запазват. Трудностите, които срещат при завладяването, отчасти произлизат от новото управление и преобразуванията, които са принудени да въведат, за да положат основите на властта и сигурността си. Не трябва да се забравя, че няма нищо по-трудно и което повече да пречи на успеха, от въвеждането на нови наредби. Въвеждането им прави неприятели всички, които са били облагодетелствувани от старите и сдържани защитници тези, които биха били облагодетелствувани от новите. Тази сдържаност се дължи отчасти на страха от противниците, на чиято страна са законите и отчасти на недоверието, с което хората се отнасят към новите неща дотогава, докато не проверят от опит ползотворността им. Винаги, когато противниците на новите наредби имат случай, ги нападат със стръв, а защитниците им ги защитават сдържано и князът рискува да загине заедно с тях.