Николо Макиавели: Владетелят

Но нека да се върнем във Франция и видим дали тя е направила нещо от онова, което е необходимо. Аз не говоря за Карл, а за Людовик 14 14 Става дума за Карл VIII и Людовик XII. , 14 който е властвал по-дълго в Италия и затова можем да следим по-добре неговите действия. Вие ще видите, че той е вършил обратното на това, което е трябвало да върши, за да запази една държава, която се различава от неговата.

Крал Людовик беше повикан в Италия от амбицията на венецианците, които искаха да се възползват от нахлуването му, за да завладеят Ломбардия. Аз не искам да осъждам взетото тогава от краля решение. Той искаше да навлезе в Италия, а нямаше приятели в тази страна (дори заради лошото поведение на неговия предшественик Карл му бяха затворени всички врати) бе принуден да се възползва от предложеното му приятелство. Неговото решение можеше да се увенчае с успех, ако не беше извършил грешки в другите си начинания. Със завземането на Ломбардия Людовик спечели отново славата, която беше загубил заради Карл. Генуа отстъпва, флорентинците му стават приятели и маркизът на Мантуа, дукът на Ферара-Бентиволи, владетелката на Форли 15 15 Катерина Риарио Сфорца (1493–1509 г.), — управлявала Имола и Форли след смъртта на съпруга си Джироламо Риарио. и владетелите на Фаенца, Пезаро, Римини, Камерино, Пиомбино, 16 16 Става дума за Асторе Монфреди — владетел на Фаенца (1488–1502 г.); Джовани Сфорца — владетел на Пезаро (1466–1510 г.), Пандолфо Малатеста — владетел на Римини (1475–1534 г.), Джулио Чезаре Верано — владетел на Камерино; Якопо IV д’Апино, — владетел на Пиомбино. Всички са прогонени или убити от Чезаре Борджия между 1500 и 1502 г. гражданите на Лука, Пиза и Сиена се надпреварват един през друг да му предлагат приятелството си. Едва тогава венецианците можаха да съзрат необмислеността на взетото от тях решение — за да завладеят две педи земя в Ломбардия, те направиха френския крал владетел на две трети от Италия. 17 17 В резултат на съглашението Венеция получава само Кремона, Бергамо и Бреша, а Людовик XII — по-голямата част от Миланското херцогство, с което засилва политическото си влияние. Нека всеки прецени с колко малко усилия кралят можеше, ако беше се съобразил с посочените правила, да задържи властта си в Италия и да запази и защити всички свои приятели, които бяха многобройни и слаби, и се бояха — едни от църквата, други от венецианците, и бяха принудени да се присъединят към него. С тяхна помощ той лесно можеше да се осигури срещу онези, които представляваха значителна сила в страната. Но щом стъпи в Милано той направи обратното, като помогна на папа Александър да превземе Романя. Той не се сети, че с това си решение омаломощава самия себе си и по този начин се лишава и от приятелите си и от онези, които се бяха хвърлили в обятията му, като в същото време засилва църквата, като прибавя към духовната власт, която й дава такова влияние, още и значителна светска власт. Сторил първата грешка, той трябваше да я следва дотогава, докато бе принуден да дойде отново в Италия, за да пресече амбицията на Александър и да му попречи да завладее Тоскана. Не му стигна това, че засили църквата и изгуби приятелите си, ами в желанието си да завладее неаполското кралство взе, че го подели с испанския крал. Докато по-рано беше неограничен господар в Италия, сега той извика в нея един другар, към когото недоволните и амбициозните от тази страна можеха да прибегнат за помощ. Той лесно можеше да остави в това кралство един подвластен крал, но го изгони, за да постави на негово място друг, който можеше да изгони самия него.

Наистина много естествена и обикновена е жаждата към завоевания и винаги, когато й се поддават хора, които могат да я задоволят, те биват хвалени, а не порицавани, но когато те не могат, а въпреки това искат да я задоволят на всяка цена, тогава грешат и заслужават да бъдат порицани. Ако Франция можеше да нападне Неапол със собствени сили, трябваше да го стори, но щом не можеше, не трябваше да дели Неапол. Ако подялбата на Ломбардия с венецианците заслужаваше извинение, поради това, че те му помогнаха да влезе в Италия, подялбата на Неапол заслужава само порицание, защото не може да се оправдае с тази необходимост.

И тъй, Людовик извърши следните пет грешки: унищожи малките сили, увеличи в Италия мощта на един силен княз, извика в нея много силен чужденец, не се посели в тази страна, нито пък основа в нея колония. Тези грешки можеха да не окажат през неговия живот пагубното си действие, ако не беше извършил и шеста, като заграби страната на венецианците. Ако не беше засилил църквата и не бе извикал в Италия испанците; необходимо и разумно беше да ги сломи, но след като вече бе извършил едното и другото, не трябваше да допуска сломяването им. Венецианците бяха силни и щяха да попречат на другите да предприемат някакви действия в Ломбардия против французите, или щяха да се съгласят да съдействуват при условие, че ще станат господари. Другите в никакъв случай нямаше да поискат да я отнемат от Франция, за да я дадат на тях, нито щяха да имат толкова дързост да нападнат двете сили.