Николо Макиавели: Владетелят

Вярно е, че когато разбунтуваните страни се завладяват втори път, по-мъчно могат да бъдат изгубени. След бунта владетелят става по-малко сдържан и взема необходимите за запазване на властта му мерки, които прилага при наказване на виновните, при откриване на неблагонадеждните и при осигуряване на по-слабите места.

Да се отнеме Милано от ръцете на Франция, първия път беше достатъчно дук Людовик да вдигне малко шум на границата, но да се отнеме втория път 9 9 В битката при Навара през 1500 г. Людовик XII (Луи XII) завзема за втори път Милано. Загубва го „втория път“ след битката при Равена н поражението при Невара през 1513 г. трябваше да се вдигне целия свят 10 10 Става дума за организираната през 1510 г. Света лига (съюз) между Венеция, Испания, Свещената Римска империя и Англия, която имала за цел да изгони французите от Апенинския полуостров. Централна фигура в Светата лига е папа Юлий II. против нея и войските й да бъдат избити или изгонени от Италия.

При все това Милано и първия и втория път бе отнет от ръцете на завоевателя. Общите причини за първата несполука вече разгледахме; остава да разгледаме причините за втората и да посочим средствата, с които е разполагал френският крал и с които би разполагал всеки друг владетел на негово място, за да може да се закрепи в новото владение по-добре, отколкото го е сторил френският крал.

Ще кажа, че завладените държави, които се присъединяват към старата държава на завоевателя, или са от една и съща провинция и говорят еднакъв език с тези на старата държава, или са съвсем различни. В първия случай държавата може да се запази много лесно, особено когато жителите й не са свикнали да живеят свободно. За да се осигури владението им е достатъчно да се премахне властващия там род. Ако не се правят никакви други промени и обичаите са еднакви, хората живеят спокойно. Така е в Бургундия, Бретан, Гаскония и Нормандия, присъединени от доста време към Франция. 11 11 Филип II присъединява Нормандия към Франция през 1204 г. Карл VII присъединява Гаскония през 1453 г. Людовик XI присъединява Бургундия през 1477 г. Бретан се пада като зестра при брака на Карл VIII с Ана Бретанска през 1491 г. Макар че има известно различие в езиците им, все пак лесно могат да се разбират помежду си, защото обичаите им си приличат. Който владее подобни държави и поиска да си ги запази, трябва първо да премахне стария владетелски род и второ — да не променя нито законите, нито данъците им. По такъв начин за кратко време новото владение се слива със старото и се създава едно цяло.

Когато владетелят завладява страна, която се различава по език, обичаи и порядки от неговата, тогава среща трудности и трябва да има голямо щастие и да е много способен, за да може да я запази.

Едно от най-важните и реални средства е владетелят да се пресели да живее в новозавладяната страна. Той по-сигурно и по-продължително ще се радва на властта си. По този начин е постъпил турският султан в Гърция. 12 12 Споменавайки Гърция, Макиавели всъщност има предвид земите на Балканския полуостров, а това става след падането на Византийската империя през 1453 г. Въпреки всички мерки, взети за запазването на тази държава, той не би успял да я запази, ако не беше отишъл да живее в нея. Когато владетелят живее в новозавладяната държава, има възможност да наблюдава как се раждат безредиците и веднага може да вземе мерки за потушаването им. В противен случай той научава за тях, когато те са взели такива размери, че вече е невъзможно да се намери някакво средство за предотвратяването им. Когато владетелят живее в новозавоюваната страна, тя не се ограбва от упълномощените да управляват от негово име. Новите поданици са доволни, че могат да се обръщат за помощ непосредствено към владетеля и ако желаят да му бъдат верни, имат повече причини да го почитат или да се боят от него. Ако чужденецът пожелае да нападне страната, присъствието на владетеля му вдъхва известна боязън, защото е много мъчно да бъде завладяна, когато владетелят живее в нея.

Друго превъзходно средство е да се основат на едно или две места колонии, които да са стража на държавата. В противен случай е необходимо да се поддържат в страната многобройни пехотински и кавалерийски войски. Колониите се основават с малко средства на владетеля. Ощетяват се само поданиците, на които се отнемат земите и жилищата, за да се дарят на новозаселниците, но те са малка част от населението, а ограбените са разпръснати и бедни и не могат да му пакостят. Останалата част от населението не е ограбена и няма причини за недоволство, а и се страхува да се бунтува, за да не я сполети участта на ограбените.