ГЛАВА I
КОЛКО ВИДА ДЪРЖАВИ ИМА И ПО КАКЪВ НАЧИН СЕ ПРИДОБИВАТ
Всички държави, всички управления, които са имали и имат власт над хората, са били и са републики, или монархии.
Монархиите са наследствени, когато се предадат от владетел на владетел по кръвна линия, и нови. Новите са или напълно нови, каквото е било княжеството на Франческо Сфорца 2 2 Франческо Сфорца (1401–1466 г.) — син на Муцио Атендоло (наричан Сфорца), представител на знаменитото италианско семейство, играло през XV и XVI век важна роля в развитието на Милано и Италия. След смъртта на тъста си херцог Филипо Мария Висконти бил натоварен да ръководи военните действия срещу Венеция. Чрез таен договор с противниците си през 1450 г. станал господар на Милано.
в Милано, или са присъединени като съставна част на наследствената държава на владетеля, който ги придобива, каквото е неаполското кралско на испанския крал. 3 3 Става дума за Фердинанд Католик, крал на Испания, който в съюз с френския крал Луи, XII през 1500 г. завзема от Федерико Арагонски Неаполското кралство. Скоро след това прогонил и своите съюзници французите.
Тези придобити владения по традиция са живели под властта на някой владетел или са свикнали да бъдат свободни. Завоюват се със собствено оръжие, благодарение на щастието или на смелостта.
ГЛАВА II
ЗА НАСЛЕДСТВЕНИТЕ МОНАРХИИ
Тук няма да разглеждам републиките, защото съм го сторил обширно другаде. 4 4 Авторът има предвид съчинението си „Размишления върху първите десет книги на Тит Ливий“, написана през 1512 г. Всъщност трите трактата на Макиавели: „II principe“, „I discorsi sulla prima deca di Tito Livio“-, „Del’arte della guerra“, трябва да се разглеждат като три части на едно неделимо цяло.
Ще се спра само на монархиите и, като се придържам към гореспоменатите класификации, ще анализирам как да се управляват и запазват тези държави.
Ще кажа, че в наследствените владения, свикнали с управляващата ги владетелска фамилия, трудностите при запазването им са много по-малко, отколкото в новите. Достатъчно е владетелят само да спазва реда, установен от предшествениците му и в поведението си да се съобразява с обстоятелствата, за да може, дори и да не е способен и енергичен, да запази държавата си, ако тя не му бъде отнета от някой изключително силен неприятел. Но и тогава ще може да си я възвърне отново, когато завоевателят претърпи и най-малките несполуки.
Например в Италия дукът на Ферара 5 5 Дукът на Ферара, представител на стария почитан род д’Есте, който е владял Ферара от 1208 г.
можа да издържи на нападението на венецианците през 1484 г., както и на папа Юлий 6 6 Джулиано де ла Ровере (1443–1513 г.) — избран за римски папа през 1503 г., като папа Юлий II.
през 1510 г., защото беше представител на стара управляваща династия. Владетелят по рождение има по-малко причини и необходимост да угнетява поданиците си и може да спечели обичта им и, ако някои негови изключителни пороци не станат причина да го ненавидят, естествено е народът да е благоразположен към него. Продължителността и непрекъснатостта на едно управление заличават спомените за станалите промени и премахват причините за тях, защото всяка промяна влече след себе си нова промяна.
ГЛАВА III
ЗА СМЕСЕНИТЕ ВЛАДЕНИЯ
Затрудненията се срещат при новото владение. Ако то не е съвсем ново, а е съставна част на друго, с което образуват смесено владение, то промените в него се дължат на естествените затруднения във всяко ново владение, защото хората на драго сърце менят владетелите си като вярват, че с това ще се подобри положението им. Тази вяра ги подтиква да вдигат оръжие против владетеля, но много скоро установяват, че положението им се е влошило. Това е неизбежен факт — всеки нов владетел е принуден да притеснява новите поданици с поддържане на войски и с безбройните злини, които влече след себе си новото завладяване. Естествени врагове на владетеля са всички, които е ощетил и угнетил при завладяването на страната, като същевременно не може да запази за приятели онези, които са му съдействали при завоюването, защото не е в състояние да ги възнагради по начина, по който те са предполагали, че ще бъдат възнаградени и не ще може да приложи строги мерки към тях, понеже им е задължен. Колкото и да са силни войските на владетеля, за да може да завладее една страна, той винаги се нуждае от разположението на местните жители. Тъкмо поради това Людовик XII — крал 7 7 Людовик XII, дошъл на власт през 1498 г., като успял, благодарение на съюза си с венецианците и с помощта на папа Александър VI, да завземе Милано през 1499 г.
на Франция, лесно завладя Милано и бързо го изгуби. За да се отнеме града първия път бяха достатъчни само собствените сили на Людовик. Същият народ, който му отвори вратите, като видя, че е измамен в надеждите си за по-добра участ, не понесе гнета на новия владетел. 8 8 През пролетта на 1500 г. изпъденият преди това от Людовик XII през 1499 г. Людовико Моро, използвайки недоволството на въстаналите срещу французите миланци, успял да си възвърне града.
Читать дальше