В заключение ще кажа, че колониите струват малко, по-верни са на владетеля и нанасят по-малко щети на населението и, както вече констатирах, ограбените не могат да вредят, защото са бедни и разпръснати. По този повод ще отбележа, че хората трябва да бъдат спечелвани или смазвани, защото ако за леките оскърбления си отмъщават, то за тежките да нямат възможност да го сторят. Оскърблението, нанесено на човека, трябва да е такова, че той да няма възможност за отмъщение.
Ако вместо колонии се поддържа войска, се изразходва повече, защото всички приходи от завоюваната страна отиват за издръжка на войските и придобитото се превръща в загуба. Щетите са много големи, защото разместването на войските нанася щети на цялата страна. Тежестите се разпределят върху всички граждани и те стават врагове и това са врагове, които могат да му напакостят, защото дори да са разгромени, те остават в собствените си огнища. Следователно, такива войски са толкова безполезни, колкото са полезни колониите.
Владетел, който живее в страна, различна от неговата, трябва да стане глава и защитник на по-слабите си съседи. В същото време да се постарае да обезсили по-силните съседи и в никакъв случай да не допуска в завладяната страна да влезе чужденец, който е силен колкото него. Винаги трябва да се очаква, че недоволните в такава страна (било от страх или от прекалена амбиция) ще се обърнат към чужденеца. Така етолийците са повикали римляните в Гърция. Във всички области, в които са влизали, римляните са призовавани от местното население. Такъв е редът на нещата: когато силен чужденец нападне една страна, всички по-слаби владетели се присъединяват към него от завист, която ги настройва против владетеля, който е бил по-силен от тях. Той няма да има затруднения да спечели тези по-слаби владетели. Всички заедно на драго сърце ще се привържат към държавата, която е завоювал. Той трябва да внимава да не си присвоят много сила и влияние. Със собствените си сили и с разположението на тези владетели лесно ще сломи силните противници и ще стане пълновластен господар на страната. Владетел, който не направи всичко възможно да се подсигури по този начин, скоро ще загуби завоюваното, или, ако го задържи под своя власт, ще се бори с безкрайни трудности и спънки.
Римляните са наблюдавали добре тези правила в завладените области: основали са колонии, закриляли са по-слабите, без да увеличават силата, омаломощавали са силните и не са позволявали на силните чужденци да имат някакво влияние в тези области. Като пример ще посоча само Гърция. Те са поддържали ахейците и етолийците, обезсилили македонското царство и изгонили Антиох. Заслугите на ахейците и етолийците не могли да повлияят на римляните да им позволят да се засилят за сметка на други: нито убежденията на Филип ги склонили да му станат приятели преди да са го отслабили, нито силата на Антиох могла да ги принуди да му оставят някое владение в тази страна. 13 13 Държавите от Средна Гърция, обединени в тъй наречения Етолийски съюз, се обединява с римляните срещу натиска на Филип V Македонски и сирийците. Това съвпаднало с интересите на римляните, които воювали срещу Филип. Била постигната обща победа през 205 г. пр.н.е. По-късно Етолийският съюз преминал на страната на сирийския цар Антиох III. С помощта на Филип V и Ахейския съюз римляните постигнали победа през 189 г. пр.н.е. И в двата случая римляните се възползвали от съюзниците си без да ги възмездят за оказаната им помощ.
В тези случаи римляните са постъпили така, както трябва да постъпят всички мъдри владетели, които са длъжни не само да не изпускат от вниманието си настоящите безредици, но и да предвиждат бъдещите, като се стремят с всички средства да ги предотвратят. Когато предвидиш бедите отдалеко, лесно можеш да се справиш, но оставиш ли ги да се доближат до тебе, с нищо не можеш да ги преодолееш.
Всяка болест се лекува докато е все още излечима. Туберкулозата в началото се лекува лесно, но мъчно се познава, а след време, щом не е била позната и лекувана, лесно се познава, но мъчно се лекува. Същото нещо наблюдаваме и в държавните работи — когато болестите, които се раждат в държавата, се предвиждат (нещо, което е дадено само на мъдрия), те се лекуват лесно, но когато поради неумението да се предвидят се оставят да се развият дотолкова, че всеки да ги вижда, няма вече никакъв лек против тях.
Римляните са предвиждали отдалеч затрудненията и винаги са се справяли с тях. Никога не са ги оставяли да се развият и осъществят, само за да избегнат някоя война, защото са знаели, че войната не се избягва, а само се отлага и то в полза на противника. Затова са предпочели да водят войни с Филип и Антиох в Гърция, за да не ги водят по-късно с тях в Италия. Тогава са могли да избегнат и едната и другата, но не са пожелали да го сторят. Нито им е било по сърце правилото, което внушават днешните мъдреци: „да чакаме благоволението на времето“, а са се осланяли само на това, което са им вдъхвали смелостта и благоразумието. Защото времето гони пред себе си всичко и може да докара както доброто, така и злото, както злото, така и доброто.
Читать дальше