Пиер Пьоло - Грубо в мозъка

— Не… това ме изплаши здравата. Дидие Ларзан се усмихна. Загоряло лице. Успокояващ поглед. Потупване по рамото.

— Хайде, опитай. Аз съм до тебе. Изпробвай каналите и програмното запаметяване… Започвай.

Даниел се окашля. Предното стъкло на колата му се видя покрито с тъничък слой лепкав прах; клепките му бързо запремигаха. С трепереща ръка изтри мокрото си чело; една капка се плъзна надолу по носа му и той нервно я разтърка с пръст.

— Добре — каза той. — Започвам.

Мрежа 1. ДДДИ (Държавно дружество за директна информация): и ето, господин Монклеман, свидетел сте на безредни демонстрации, които понастоящем вълнуват цяла Южна Африка. Черното население, което, убедени сме, е подстрекавано от чужди агенти … ПРЕКЪСВАНЕ… Мрежа 2. ДИДИ (Дружество за излъчване на директна информация): Светият отец Еварист ви благодари лично, скъпи господин Монклеман, за приема, който… ПРЕКЪСВАНЕ… Мрежа 3. КГДИ (Културна група за директна информация): Преустройство на селата. Ако желаете да следите нашето предаване, ще ви запознаем с едно семейство земеделци, което се е насочило към оранжерийното производство и което… ПРЕКЪСВАНЕ… Мрежа 4: ДДППО (Дружество за директна професионална подготовка и образование): свързана много тясно със социологията на познанието, социологията на културата изучава създателите на символичните творби, отразяващи различните представи за света, отношението на творбите и на автора към обществото, върху което въздействат, системата за създаване на духовни произведения и идеологическото поле, към което се отнася и съвкупността от средствата за предаване и прие… ПРЕКЪСВАНЕ… Мрежа 5: ДДОК (Дружество за директен отдих и култура): Калън (това си ти, Даниел) бутва шапката си назад. Кеят тъне в мъгла. Чуват се корабни сирени. Те сигурно са те подвели, а ти… ПРЕКЪСВАНЕ. ИЗЧИСТВАНЕ. ВРЪЩАНЕ В ПОЛОЖЕНИЕ: СЪБУЖДАНЕ/СЪЗНАНИЕ, СВОБОДНО ОТ ОПС.

Даниел въздъхна дълбоко. Изтри отново челото си.

— Струва ми се, че това съвпада с програмирането. Няма смущения.

Дидие Ларзан се залови да изрежда:

— Мрежа 1: текущ информационен бюлетин за бунтовете на южноафриканските миньори. Мрежа 2: документална информация за изразената от папа Еварист благодарност след обиколката му в Европейската конфедерация. Мрежа 3: документален филм за преустройството на стари земеделски райони в поречието на Рейн. Мрежа 4: образователна програма за творческия процес, за художественото творчество или нещо подобно. Мрежа 5: драма с криминален сюжет от серията за Калън, американска продукция. Ето всичко, което видях. Съвпада ли с твоето?

Даниел кимна. За миг потъна в мълчание. Сетне каза:

— Дидие, дай ми, моля те, една цигара.

Ларзан му подаде кутията. Поднесе му запалката си и известно време го наблюдава, докато вдишваше и изпускаше дима, после каза:

— Не се тревожи. За първи път ли ти се случва? (Даниел кимна.) Е, да… Сигурно е травматизиращо, разбирам. Хвърля в тревога. Но не е нещо сериозно. Можещ да си почти сигурен, че няма никаква опасност, апаратът ти е в ред, хипнопрограмата за приемане на образ „тета“ не е увредена, уверявам те. Убеден съм, че си пострадал от интерференция, причинена от странична спътникова емисия. Утре ще те проверя отново и ще попълним ново сведение за хипногаранция с твоите графични данни, потвърдени от обратната биокомуникация… и всичко, което се иска. О’кей?

— О’кей. Господи, беше толкова… толкова неочаквано… Дидие, боя се, че пак ще ми се случи.

— Невъзможно е дори едно на хиляда.

— И все пак ме е страх.

Ларзан му отвърна с още по-бащинска усмивка и смачка фаса си в пепелника.

— Добре — каза той. — Излез оттам. Ще те закарам у вас и ще дойда с такси за моята кола. Хайде!

В очите на Даниел проблесна облекчение. Той припряно излезе от колата си и тичешком я заобиколи, сякаш се боеше, че неговият приятел ще промени решението си. Въобще не обърна внимание на шишкото с бледо, зле избръснато лице, който тъкмо влизаше в бара „Веселата хубавица“. И шишкото не погледна към Даниел Монклеман.

Те никога не бяха се виждали.

Не се познаваха.

Още не.

Дебелият мъж с пръстено лице, смачкани дрехи, потен, и разтреперан като Даниел Монклеман, обул стари гумени обувки и плувнал в тлъстина, се казваше Диф Билби.

Ако се окаже, че Летита не е чак толкова хубава, това ще бъде само едно субективно виждане и не бива да му се отдава значение. Тя привличаше също толкова клиенти, колкото и дружките й сервитьорки във „Веселата хубавица“. Изглежда, имаше и такива, които намираха очарование в дългите й, малко кльощави крака, тесния й ханш, несъществуващия наглед задник, на който и най-стегнатите панталонки стояха някак хлабаво; харесваха и това, че кръстчето й можеше да се обхване с две ръце, че ребрата й се брояха, както и безплътния й бюст и изпъкналите очертания на ключиците и на плещите й, досущ „ангелски криле“. Обикновено имаше безизразен поглед, удавен дълбоко в тъмните й очи. Устата й бе голяма, а устните си гримираше в ярко карминеночервено. Тънките й кестеняви коси се спускаха до хълбоците, понякога ги вдигаше и навиваше в плосък кок, който скриваше под къдрава, голяма и съвсем бяла перука.