Пиер Пьоло - Грубо в мозъка

Заведението беше тихо. От време на време звънваха късчета лед в чашите, приглушено ромоляха разговори и плуваха сред полумрака и островчетата розова светлина. И една отморяваща музика, като полъх от скритите усилватели…

— Дайте ми голяма чаша с нещо разхладително — каза Даниел. — Мога ли да телевидеофонирам? Келнерът повдигна едната си вежда.

— Не се ли чувствате добре, господине?

— Нищо особено, от топлината ще е.

— Вие знаете къде е телевидеофонът — каза келнерът, усмихвайки се съчувствено.

Даниел си каза: „Познал ме е“, и това го учуди. Всъщност нямаше за какво. Неведнъж бе посещавал „Веселата хубавица“.

Прекоси залата, като внимаваше много да не се блъсне в някоя маса. Избягна да погледне момичетата, минавайки покрай тях.

В кабината на първия подземен етаж се отпусна на една табуретка. От близките тоалетни се образуваше буквално един куб от остра лепкава миризма, изпълваща пространството от пода до тавана. Даниел помисли, че ще се задуши. Набра номера.

— Я! — възкликна той. — Ти тук ли си? Лицето на Дидие Ларзан, отразено на малкия екран, прие за миг учудено изражение.

— Да, тук съм, но ще излизам. А ти защо си такъв, Дани?

— Нещо не съм добре. Трябва да те видя. Случи ми се неприятност. — И повтори. — Трябва да те видя, Дидие.

— Неприятност? Каква неприятност? С клиент?

— Не, не… Всъщност виж какво, имаш ли копие от днешния ми списък?

— Имам.

— Госпожа Мюриъл Тодоба. С нея свърших. Продадох й го днес следобед. Включих го временно аз, остава ти да й го инсталираш утре или довечера, както желаеш. По-добре утре, защото тая вечер…

— Биваше ли я?

— Абе… явно не бях нейният тип. Казах й, че ти ще й свършиш работа… Тя ще се съгласи. За тебе е добро парче.

— Добре. Утре ще видя… Ама какво е направила с тебе тая жена?

— Нищо. Не се шегувам. Не знам какво ми стана. Мисля, че моят приемник…

Дидие Ларзан замълча. Усмивката му изчезна.

— Къде си сега? — попита той.

— „Веселата хубавица“. Не посмях да се върна в управлението, нито вкъщи.

— Стой там. Идвам.

Дидие Ларзан прекъсна връзката. На Даниел му се гадеше и побърза да се качи в бара, за да не припадне. Изгълта половината чаша с „нещо разхладително“, която момчето му бе оставило. Почака половин час. Когато Дидие се появи, той вече едва се сдържаше на едно място, а ризата му можеше да се изстиска. Заради една хлапачка от „Преродените“ бе пожелал да изпрати деня в това заведение, а ето че само като гледаше тези момичета, му идеше да побегне.

— Да излезем — рече Даниел. — Тук нищо не мога да ти кажа. Ела.

Дидие Ларзан го последва тихомълком.

— С кола ли дойде?

— Не. С кънки за лед.

— Не се шегувай, Дидие. Хайде, ще се качим в моята.

Седнаха. Даниел почака приятеля си да затвори вратата. Така, както бе, с ръце на кормилото и опрян на седалката гръб, се почувства малко по-добре. Дишаше по-леко.

— Е, какво? — запита Ларзан. — Чукал си се с жената, мъжът й те е заварил, ти си побягнал презглава и си премазал папата, който минавал насам…

— Чуках се с нея и тя се отдаде толкова страстно, колкото и един чувал с трици. И не е омъжена. После излязох, качих се в колата си… — И заразказва.

Когато свърши, Дидие Ларзан запали цигара и не предложи на Даниел. Изпусна дима през отвореното прозорче на вратата.

— Какво представляваше това предаване? — запита той.

Даниел разказа накратко каквото си спомняше. Някаква история с момиченце, което воюва с родителите си и спечелва развода с тях, сетне разпокъсани приятни преживявания, приливи на тъга. Невероятна свирепост и атмосфера на истинска сатанинска жестокост отначало. Но после не си спомняше. Някакви образи. Очи, пълни с омраза.

Ларзан бавно поклати глава. Неговият ушен приемник проблесна. Постоя с притворени клепки няколко секунди и Даниел разбра, че той запаметяваше избраната програма за деня. Ларзан отново отвори очи.

— Не е имало нищо такова днес по петте мрежи. Възможно е твоят приемник да не е в ред. Или твоят хипноавтопрограматор. Или чужди интерференции. Това между другото се случва с предаванията от американските спътници: конкуриращи програми се вмъкват нелегално и използват най-малкия пропуск на нашите междинни предавателно-приемателни станции, каквито могат да имат само страните, подписали договора за международно сътрудничество ОПС. Не мога тук, в колата, да ти кажа точно каква е повредата. Не мога и да те откарам в управлението по това време. Утре ще разберем. Не се паникьосвай… Не си ли опитал да прегледаш приемника си след това?