Кирил Топалов - Нерви

Колкото и да е парадоксално, детето има нужда от родители не до, а след раждането си и в този смисъл много повече „твое“ е едно дете, което си осиновил и отгледал, отколкото такова, което си родил и си захвърлил — отчасти или пък съвсем. Затова, никак няма да е странно, ако Ани, макар и да не е рождена майка на Владо, се бори за него на живот и смърт. И с право. Защото тя му беше такава майка, каквато рядко някой е имал в лицето на истинската си майка. Разбира се, имам всички основания да направя същата характеристика и защита и на себе си, още повече че при мен случаят е по-особен. Слава богу все пак, че Владо е голям, вече втора година, откакто е студент в Художествената академия, я се видим по веднъж в седмицата, я не. Така да се каже, с присъствието си ние повече му пречим, отколкото да му помагаме.

На настоящия етап, както се казва в журналистическия шаблон, той има нужда повече от парите ни, отколкото-от нас самите. Следователно решението на неговия въпрос ще бъде чисто и просто една формалност, така или иначе след някоя и друга година ще се ожени и ще трябва да му плащам някъде свободен наем, защото, първо, според жена ми в един апартамент не може да има две-жени, и второ, според практиката младите не трябва да живеят заедно със старите. Известно е, че другата от основните причини за ранните разводи е принудителното съвместно съществуване под един покрив на две поколения, по-старото от които, забравяйки, че някога и то е било младо, иска в деветдесет на сто от случаите да наложи на новосъздадената полупатриархална задруга своя модел на общуване със света, в резултат на което, ако в скоро време задругата не се разпадне на двата си основни съставни компонента, единият от тия компоненти, по-младият, отреагирва най-често цялата неизбежност на разпадането, разлагайки се директно на съставящите го най-малки единици. Лично аз си мисля, че с нищо не бих досаждал на младите, напротив, може би защото и професионално общувам с такива като тях всеки ден, съжителството им с мен вероятно ще им бъде приятно. Но Ани? Като интелигентна жена тя вероятно предчувствува колко силно ще се отприщят по отношение на младото семейство тираничните й наклонности, но понеже бъдещата й снаха най-вероятно няма да има моите волски нерви, философията ми за семейно несъпротивление на злото и най-важното — нежеланието ми да изгубя естествената, ежедневна близост с детето си, ще реагира съвсем не така както мен на всичките абсурдни изпълнения на иначе логичния й, от женска гледна точка, и меко казано, труден характер. Известно е, че ако на един тесен мост се срещнат човек и въртоглав овен, човекът като по-разумен ще отстъпи. Но ако се срещнат два овена? Те непременно ще се сбият и поне на единия (ако не и на двамата) ще се наложи да преджапа останалата част на моста през реката. Като по-умна от мен жена ми не иска да превръща широкия ни апартамент в тесен мост и може би в тоя смисъл има право.

Мисля, че в това отношение Владо споделя повече нейното, отколкото моето виждане на нещата, и доколкото знам, от месец-два почти изцяло се е пренесъл при каратистката си, негова колежка и в академията, и в спорта. Там учат, там рисуват, там тренират.. От време на време се появява само за да натъпче в две найлонови торбички съдържанието на хладилника и да се сдобие с малко от презрените финикийски знаци, както той нарича парите от времето на учението си в Класическата гимназия. Когато преди няколко дни разбра за делото, заяви, че ако не се откажем от тая идиотщина, ще дойде в съда и ще набие всички: и нас, и свидетелите, и адвокатите, и съдиите...

— Знаеш ли нещо за каратистката? — ще отбягна конкретното заяждане на жена ми, че най-сетне съм се бил сетил, че имам и дете, защото самата тя знае много добре, че имам безброй доказателства в полза на обратното — че никога не съм забравял това.

— Тая пикла била републикански шампион. Можела да търкаля няколко мъже. —

— Ха, зависи как! Ако е с ритници по главата, едва ли. Ако обаче е... От Тия, днешните, са с неограничени възможности...

— Ти ще кажеш-ще констатира хладно Ани. — Имаш по-преки наблюдения над нейното поколение.

— Имам, да, вече няколко пъти става дума за това, но аз не се засягам, отдавна съм свикнал с подмятанията. Още повече че смятам тоя контакт с младите за особено полезен за себе си. Например аз съм много по-толерантен от теб, контактът с тях ме е научил на това, освен че може би поначало то си ми е и черта на характера.

— Ти познаваш ли „циклата“? — ще подхвърля небрежно.