Ед Макбейн - Изборът на убиеца

Холът бе обзаведен уютно и с вкус. Мебелите не бяха скъпи, но имаха изчистени модерни линии, без тромавостта и тежестта, които убиват пространството и карат малките апартаменти да изглеждат претрупани. Бяха тапицирани в жизнерадостни светли цветове, рязко контрастиращи с жената, седнала на дивана и попиваща с кърпичка очите и лицето си, цялото на кафяви бразди. На стената над канапето висеше огромна цветна снимка на жизнелюбиво червенокосо момиче, фотографирано на фона на поле с изкласила пшеница. Главата му бе отметната назад и яркорижата коса струеше върху раменете. Лицето му излъчваше такава неподправена радост от живота, че Клинг се сети за лицето, което бе видял върху дървения под на магазина. Замисли се мимолетно за живота и смъртта, за радостта и скръбта.

— Това е Ани — каза жената, проследила погледа му.

— Да — отвърна Клинг.

— Тази снимка е правена преди седем години. По време на медения й месец. Тогава отидоха във фермата на баща му в Индиана. Прекараха там един месец. Беше толкова щастлива.

— Тед Бун — каза Клинг. — Нали така се казваше мъжът й?

— Да, Теодор. Аз винаги го наричах Теодор. Беше добро момче. Фотограф. Той направи тази снимка. Увеличи я от съвсем малък формат. Много е талантлив.

— Имате ли представа защо се разведоха?

— Да.

— Защо?

— Той надрасна дъщеря ми. — Жената не вложи чувства в тези думи, изрече ги просто като констатация.

— Какво имате предвид, госпожо Травейл?

— Той просто надрасна дъщеря ми. Ани не беше много умна. Тя ми е… тя ми беше дъщеря, но не беше много умна. Винаги забавна, пълна с живот, сигурно познавате такива момичета. Винаги се смееше и танцуваше… и въобще беше весела. Теодор я хареса. Много момчета я харесваха. След време обаче — тук госпожа Травейл замълча и макар че на лицето й продължаваше да е изписана скръб, сега тя не мислеше за смъртта. Опитваше да изрази с думи неща, които навярно не бе споделяла с никого, неща, които една майка не говори дори на дъщеря си. Сега обаче странницата Смърт се бе намесила и вече нямаше тайни, нямаше чувства за укриване, нито опасност да се уязви нечие самолюбие — Теодор израсна. Не само с фотографията, за нея бях сигурна, че ще постигне голям успех, но и тук — докосна тя слепоочието си. — Искаше нещо повече. Беше жаден да научи повече, да трупа опит, да получава нови стимули. Ани не можеше да му ги даде. Затова той поиска развод.

— Ани даде ли му го?

— Да, макар че никак не й беше приятно. Вече им се беше родила Моника, дъщеричката им, моята внучка. Всяка жена изпитва страх от развода, господин Клинг. Една жена, която е била омъжена пет години, живяла е с един мъж, станала е съпруга и майка, изпитва страх от развода. Тя вече не знае… как се играе играта. Играта на неженените. Не е лесно да осъзнаеш, че трябва отново да започваш. — Госпожа Травейл въздъхна. — Тя обаче не се възпротиви. Не можеш да задържиш орел, ако самият ти си врабец, господин Клинг. Просто не можеш.

— Без лоши чувства ли се разделиха?

— Има ли разведена двойка, която да се разделя без лоши чувства?

— Ами…

— Знам, знам, държаха се като цивилизовани съвременни хора. Останаха приятели и след развода. Пък и, разбира се, той идваше при Моника. Не е лесно обаче, господин Клинг, за двама души, които са се познавали най-интимно, познавали са своите взаимни желания, мисли и мечти, изведнъж да се разделят и да се държат помежду-си като чужди. Не можеш в такъв случай да не изпитваш неприязън към човека, който те познава прекалено добре. Помолил си го повече да не споделя живота ти, но ти е неприятно, че някога го е споделял.

— Сигурно сте права. Значи не е имало открито скъсване на отношенията? Имам предвид когато е идвал на гости. Не се ли караха за нещо?

— Теодор не е убиец — заяви госпожа Травейл безпрекословно.

— Не трябва да пренебрегваме нито една възможност, госпожо Травейл.

— Знам. Дъщеря ми бе убита, господин Клинг. Тя не беше много умно момиче, но не трябва да мислите, че не съм я обичала силно. Много я обичах. И аз дори държа полицията да не пренебрегне нито една възможност. Теодор обаче не е убиец. Той е творец. А творците не рушат.

— Разбирам ви — въздъхна Клинг. Знаеше много добре, че ще разпитат Бун независимо дали беше творец, разрушител или и двете. Но вече знаеше, че методите на полицейското разследване се разясняват само в границите на определени рамки, и то ако човек е настроен великодушно. Беше открил, че най-добрият начин да разясниш тези методи е като не разясняваш нищо. Слушай, наблюдавай, помни, приемай съвети. А след това си върши работата както си я вършил и преди.