Ед Макбейн: Изборът на убиеца

— Не съм женен — каза Хоуз.

— Така ли? Е, добре, ще го разтребим, за да го използваш. А ако решиш да се ожениш… — Карела се усмихна, но Хоуз не отвърна на усмивката му. — Ами тогава… — каза Карела и млъкна замислен. Погледът му се спря на Майер Майер и той побърза да викне: — Майер!

Майер вдигна глава от пишещата машина. Карела поведе Хоуз към бюрото му.

— Майер, запознай се с Котън Хоуз. Току-що дойде на работа при нас. Котън, това е Майер Майер.

Майер подаде ръка и започна да се запознава.

— Много ми е… Как ви беше името?

— Котън Хоуз — каза Хоуз.

— А, приятно ми е — ръкува се той с Хоуз.

— Майер е единственият човек в света с две първи имена — каза Карела. — Или с две фамилни имена, в зависимост от гледната точка.

— С изключение на Хари Джеймс — рече Хоуз.

— На кого? Хари?… Ах, да, Хари Джеймс. Вярно, че и той е с две първи имена. — Карела се изкашля. — Над какво се трудиш, Хари… искам да кажа, Майер?

— Трудя се над убийството в магазина за спиртни напитки — поясни Майер. — Току-що разпитах собственика. Ще взема заради него да изпусна семейното празненство.

— Как така?

— Ще ми отнеме доста време написването на този рапорт, — Майер погледна часовника си.

— Е, не би трябвало да ти отнема чак толкова време — отвърна Карела.

— Не ме притеснявай — каза Майер. — А и откъде знаеш дали не искам да се размина с това проклето тържество?

— Е, с Котън тепърва ще има да се срещате — каза Карела. — Знам, че ще му помогнеш да се чувства като у дома си.

— Разбира се — каза Майер равнодушно и продължи да пише рапорта.

— Зад парапета е коридорът, който води към гардеробите… вдясно е канцеларията… ей това са тоалетните… Служил ли си в армията?

— Във флотата — отвърна Хоуз.

— О! Там учихте ли джудо?

— Малко.

— В участъка имаме един факир на джудото. Казва се Хал Уилис. Ще намерите общи теми за разговор.

— Нима? — каза Хоуз.

— Само избягвай да се ръкуваш с него — шеговито додаде Карела. — За три секунди ще те просне по гръб.

— Нима? — попита сухо Хоуз.

— Ами той… — Карела отново се изкашля. — Стаята за разпити е в дъното на коридора, ако прецениш, че е по-добре да разпиташ някого насаме. Ние обаче обикновено ги разпитваме в детективската стая. Нашият шеф не обича грубостите.

— Не съм видял да се отнасят зле с някого в трийсети участък, докато работех там — каза Хоуз.

— Там обаче кварталът е доста сносен, ако не се лъжа.

— И ние имахме престъпления за разследване — отвърна Хоуз.

— Естествено, не съм и помислил… — Карела не довърши изречението. — Съблекалнята значи е в дъното на коридора. А по тези стълби се слиза до приемната долу и „Уолдорф Астория“ 5 5 Един от най-скъпите хотели в Ню Йорк. — Б. пр. .

— Кое?

— Арестантските килии.

— А, разбрах.

— Дай да слезем. Ще те запозная с дежурния сержант. А после, ако искаш, ще пообиколим квартала.

— Както кажеш — отвърна Хоуз.

— За мен ще бъде голямо удоволствие — каза Карела и за пръв път си позволи сарказъм. Хоуз предпочете да не обърне внимание на неговата язвителност. Двамата мълчаливо заслизаха по стълбите.

Жената в малката всекидневна бе на петдесет и четири години и навярно някога бе имала коса, червена като на дъщеря й. Сега беше на сиви кичури, но не създаваше впечатлението на червена коса, побеляваща от годините, а по-скоро приличаше на бяла коса, напръскана с ръжда.

Лицето на жената беше набраздено от сълзи. Те вече бяха размазали туша около очите й, който се стичаше по лицето, и бяха започнали да унищожават напластения фон дю тен. Жената по начало не беше красива, а сега на всичкото отгоре скръбта бе пронизала като с кама очите й и рушеше безмилостно маската на хубостта, която си бе надянала за пред света, маска, която съобщението за смъртта разкъсваше парче по парче.

Детективът Бърт Клинг седеше срещу нея и я наблюдаваше. Не обичаше да разпитва жени, още по-малко плачещи жени. При убийства и самоубийства жените винаги плачеха. Чувстваше се неловко в присъствието на плачеща жена. Отскоро беше детектив, при това съвсем млад детектив, и още не бе усвоил нито умението да съчувства, нито лекотата при общуването, които притежаваше един опитен детектив като Карела. Сълзите на жената размиваха нещо повече от старателно гримирано-то й лице. Размиваха и външната самоувереност на Бърт Клинг, който сега седеше като провинил се ученик, неспособен да промълви и дума.