Ед Макбейн - Изборът на убиеца

— Моля? — попита Майер.

— Да не съм заподозрян? Да не искате да кажете, че съм заподозрян?

Майер тъжно кимна.

— Да, господин Фелпс, боя се, че да.

Човекът в кабинета на лейтенант Бърнс бе висок метър и осемдесет и пет и тежеше осемдесет и пет килограма. Имаше сини очи, четвъртита челюст и волева брадичка. Косата му беше ярко рижа с изключение на един кичур над лявото слепоочие, където преди време го бяха наранили с нож, а след зарастването на раната космите там по неизвестна причина бяха изменили пигментацията си и станали бели. Имаше прав нос и красива уста с широка долна устна. На лицето му бе изписано и някакво високомерие, сякаш се отнасяше неодобрително към лейтенанта или към Карела, застанал до бюрото на лейтенанта, или пък към самата обстановка в кабинета.

— Стив — каза Бърнс — това е… ъ… — Бърнс потърси помощ в листа хартия в дясната си ръка. — Това е… ъ… Котън 2 2 Котън (cotton) значи памук (англ.). — Б пр. Хоуз. — След това огледа червенокосия с любопитство. — Правилно ли го прочетох? Котън Хоуз?

— Да, сър. Котън.

Бърнс се изкашля.

— Да, Котън Хоуз — повтори, погледна крадешком Карела и замълча за малко, сякаш му трябваше време, за да може това име да проникне в пластовете на съзнанието му. — Котън Хоуз е детектив втора степен — продължи най-сетне — и отсега нататък ще работи при нас. Идва от трийсети участък.

Карела кимна с разбиране.

— А това е Стив Карела — представи го Бърнс.

Карела подаде ръка.

— Приятно ми е.

— Карела — повтори Хоуз и силно стисна ръката му. Ръцете на Хоуз бяха големи и опакото им бе покрито с червени косъмчета. Карела отбеляза за себе си, че за разлика от други великани Хоуз не се опита да му строши кокалите при ръкостискането. Неговата хватка бе просто стегната и кратка.

— Може би ще е добре Стив да те въведе в играта — каза Бърнс.

— Не ви разбрах — каза Хоуз.

— Ъ?

— Не ви разбрах, сър.

— Да ти покаже участъка — поясни Бърнс. — Хората, самия участък, а може би и улиците на района. Няма да ти навреди да го опознаеш.

— Няма, сър.

— А междувременно, Котън — Бърнс замълча за малко, — как се обръщат към теб хората? Котън?

— Да, сър, Котън.

— Много добре. Та междувременно… Хоуз, радваме се, че идваш на работа при нас. След трийсети участък осемдесет и седми няма да ти се види розова градина, ама и не е чак толкова загубено място.

— Доста си е загубено — каза Карела.

— Е, че е загубено, загубено е, но ще свикнеш. Или то ще свикне с тебе. Трудно е да кажеш кой с кого ще свикне по-напред.

— Уверявам ви, че ще се стремя бързо да навляза в работата, сър — каза Хоуз.

— А, не ще и дума, не ще и дума — каза Бърнс и отново помълча. — Добре, ако нямаш нищо друго… — Отново млъкна. Чувстваше се изключително неловко в присъствието на Хоуз, а не знаеше защо. — Я вземи да го разведеш, Стив — заключи най-сетне.

— Да, сър — каза Карела и поведе Хоуз към стаята на детективите. — Предполагам, че декорът е горе-долу един и същ навсякъде — каза той, когато влязоха в стаята.

— Горе-долу — потвърди Хоуз.

— Котън — каза Карела — е доста необичайно име.

— Баща ми бе голям почитател на пуританския проповедник.

— На кого?

— На Котън Матър 3 3 Котън Матър (1663—1727) — американски пуритански теолог, смятан за епитом на пуританския дух на Нова Англия. Известен със своята суетност, високомерие, лицемерие и фанатизъм. — Б. пр. . Смяташе го за един от най-великите първи заселници. Могло е да бъде и по-лошо.

— Как така?

— Можеше да ме кръсти Инкрийз 4 4 Инкрийз Матър (1639–1723) — американски пуритански теолог, баща на Котън Матър, взел дейно участие в преследването на така наречените „Салемски вещици“. Инкрийз (increase) буквално значи увеличение. — Б. пр. .

— Да — съгласи се Карела и се усмихна. — Е, това е детективската стая. Бюра, прозорци. А на оная дъска слагаме снимките на търсените престъпници и всякакви бюлетини, с които не знаем какво да правим. Ей там вдясно са шкафовете с картотеките. Всичко както му е редът. Картотека на дежурните клиенти, на издирваните, арестуваните, откраднатите вещи. Сигурно и в твоя участък е било така.

— Същото беше — потвърди Хоуз.

— Имаме си отделна картотека за откраднатите велосипеди — каза Карела. — Може би не сте имали такава.

— Нямахме.

— Върши работа. Този квартал е пълен с дечурлига. Единственото свободно бюро е ей там, до прозореца. Използваме като склад за непотребни вещи. Вътре няма да намериш само тъща си.