Ед Макбейн - Изборът на убиеца

— Обаче факт. Но когато завърших, юристите се търсеха колкото дупки в главата. Завърших през четирийсета година. Знаеш ли какво им трябваше тогава на хората? Във всеки случай не юристи.

— А какво?

— Войници.

— Разбирам.

— Чичо Сам размаха пръст. И аз станах войник. Да не би да съм имал избор? А като се уволних през четирийсет и четвърта, вече нямах желание да ставам адвокат. Изведнъж си дадох сметка, че не ми се ще да се завра в някоя прашна малка кантора и да препускам подир линейките, за да хвана някой премазан нещастник и да искам от негово име обезщетение. Затова дойдох в полицията. Тогава именно се ожених за Сара.

Телефонът иззвъня. Майер вдигна слушалката.

— Тук детектив Майер от осемдесет и седми участък. Кой? Да, тук е. Кой се обажда, моля? Да, почакайте само секунда — прикри слушалката с ръка. — Обажда се някой си Тед Бун — каза на Клинг. — Да е роднина на убитото момиче?

— Бивш съпруг — поясни Клинг. — Дай да говоря. Да?

— Детектив Клинг ли е? Обажда се Тед Бун.

— Добър ден, господин Бун, как сте?

— Добре, благодаря.

— Какво има?

— Има нещо, което може да ви се стори интересно. Не знам какво е точно. Отворих пощенската кутия и открих вътре писмо. От Ани.

— От Ани?

— Да. Адресът ми беше сбъркан и сигурно затова се е бавило. Било е пуснато миналата седмица. Така или иначе, получих направо шок.

— Разбирам. Има ли нещо важно в съдържанието му?

— Най-добре вие сам да прецените. Можете ли да дойдете?

— У дома ли сте?

— Да.

— Кажете ми адреса — помоли Клинг. Бун му го продиктува. — Да, след малко ще бъда при вас.

— Нещо ново? — попита Майер.

— Може би.

— Ама не си сигурен?

— Не съм.

— Защо не вземеш със себе си Котън Хоуз? — попита Майер и очите му отново премигнаха дяволито. — Чух, че бил направо вълшебник.

— Пожелавам ти плодотворен ден — отвърна Клинг и излезе от стаята.

Стюарт Сити носеше името на английска кралска династия. Беше малък квартал на Изола, простиращ се на три преки и граничещ с извивката на река Дикс. Стюарт Сити носеше името на английска кралска династия и луксозните блокове, разположени срещу реката, можеха с основание да се нарекат царски. Имаше времена, когато богатите квартали се намираха в северната част на Изола, но лека-полека започнаха да западат, така че апартаментите с изглед към река Харб вече не минаваха за престижни. Всъщност много от тях вече попадаха в района на 87-и участък, който трудно можеше да се приеме за престижна част на града.

Стюарт Сити беше престижен. Цялата южна част на Изола не беше, но Стюарт Сити е друга работа. И да искаш, няма как да живееш в по-луксозен и престижен район от Стюарт Сити.

Бърт Клинг се почувства като полската мишка от приказката, която отишла на гости на градската мишка. Изведнъж видя, че дрехите му са демодирани, а походката — дървеняшка. Запита се дали от русата му коса не стърчат сламките на бордеите.

Портиерът на Стюарт Терас го погледна така, сякаш беше момчето от бакалията, позвънило по грешка на предната врата, вместо да се насочи право към задния вход. При все това разтвори вратата пред Клинг и Клинг се озова в едно ултрамодерно фоайе. Все едно, че се беше вмъкнал в картина на Пикасо. Зачуди се дали след малко няма да бъде накапан от някой часовник на Дали. Почувства се като пленник в затвор, рисуван от Мондриан. Бързо се насочи към указателя, откри името на Бун и тръгна към асансьорите. Натисна копчето и зачака.

Когато асансьорът пристигна, операторът го заговори.

— При кого отивате, сър?

— При Тед Бун.

— Шести етаж — каза операторът.

— Знам.

— Ясно. — Вратата се затвори. Асансьорът потегли. Операторът огледа Клинг с пренебрежение. — Модел ли сте? — попита.

— Не.

— Така си и помислих — рече операторът с тона на човек, спечелил една точка.

— Господин Бун често ли го посещават модели?

— Не й мъже — каза операторът презрително. — Ти си ченге, нали?

— Да.

— Отдалеч надушвам ченгетата. Имат особена миризма.

— Ти ме съсипа — каза Клинг. — Разкри маскировката ми.

— Ха! — отвърна операторът.

— Аз всъщност съм брадат старец. Не знаех, че ще ме разкриеш така лесно. Трябва да е миризмата.

— Да не си дошъл заради бившата съпруга на Бун? — попита самодоволно операторът, показвайки осведоменост.

— А ти да не си детектив?

— Глупости — жегна се операторът.

— Реших, че може и да си детектив. Много хубаво разпитваш. Ела при нас в участъка. Все ще се намери някаква служба за теб.