Реймънд Фийст - Легенди за Войната на разлома

Джими сви рамене.

— То пък един герой. О, външност има… но какво толкова направи? Ударили го по главата, вързали го и после го освободили…

— Две момчета, четири момичета, един крадец и един търсач на вещери, който официално не съществува — кисело каза Флора. — Все пак според мен Брам е сладък.

— Много сте глупави това момичетата — изсумтя Джими, а после се засмя. — Е, аз тогава може да съм стажант-герой.

— Или търсач на вещари — подхвърли Коу. — Показа голям талант, Джими. Мога да те взема за чирак…

Джими потръпна и вдигна ръка.

— О, не, благодаря. Тази чест е твърде голяма. Уважавам богинята ти… и чакам с нетърпение да се запозная с нея… но след много години.

— Е, ако си промениш решението, обади се в Храма. Ще трябва да го издиря онзи магьосник и малко помощ няма да ми е излишна.

— Къде мислиш, че е?

— Някъде — отвърна Коу. — Готви се да направи някоя беля. — Погледна Флора, която гледаше Джими, и продължи: — На този свят, приятелю, има неща, които може би никога няма да разбереш. Като далечната война с цураните на запад. Можеш да чуеш за тях и по някакъв начин да повлияят на живота ти, обаче сигурно ще предпочетеш да не знаеш за повечето неща, които стават. Но също така може да ти се случи да се сблъскаш с някаква страна на конфликт, който и аз самият не мога да си въобразя, камо ли да ти го обяснявам.

— Лиман Малахи неслучайно се е оказал гост в имението точно в нощта, в която се е родил Брам — продължи той. — Защо се е озовал тук, точно на това място, точно в същата нощ, може завинаги да си остане загадка, но едно поне мога да ти кажа. Той или някой друг като него ще се върне, за да причини още злини. И най-сетне, усетих в тази къща присъствието на тъмни духове. Каквото и да си е въобразявал баронът, че ще се случи, боя се, че можеше да стане нещо много по-ужасно. Струва ми се, че може би е имало друг проводник на злото, който е изчаквал да обладае тялото на лейди Илейн в критичния момент… В този свят има тъмни сили, приятелю; тъмни сили, които се хранят с кръв, убийство и хаос. Бихме могли с помощта на един умен юноша като теб да се опълчим на това зло.

Джими се засмя.

— Благодаря, но смятам да се лепна за нещо не толкова опасно — например да открадна златото под носа на спящ дракон.

— Би могъл да останеш с нас, Джими — каза Флора.

Младият крадец я погледна накриво и тя се изчерви.

— Не мисля, че ставам за твой… брат — подхвърли той весело. — А пък и ако остана, ще ме караш да помагам на стари дами да пресекат улицата, да избивам демони и Рутия само знае какво още! А знаеш ли какво ще направи капитан Карл с мене? Юнга ще ме направи — да си повръщам червата вахта след вахта.

Флора и Коу се засмяха.

— Тогава какво ще правиш? — попита Джарвис.

— Връщам се в Крондор… и то по суша! — отвърна Джими.

Коу се засмя.

— Тогава обръщай коня, приятелю, защото си тръгнал в погрешна посока.

Джими примига като бухал, стреснат от светлина на фенер. И също се засмя.

— Знаех си! — извика той, заби пети в хълбоците на коня и го обърна. — Сбогом, приятели! Флора, ако се върнеш някой ден в Крондор, знаеш къде да ме намериш!

Тя спря двуколката, изправи се, махна му и извика:

— Знам, Джими Ръчицата!

— И ще прощавате, господин Коу, но все пак ще спя по-добре, ако пътищата ни не се кръстосат повече!

Коу се засмя.

— Сбогом, младежо!

Двамата дълго гледала след него.

— Мислиш ли, че ще се върне в Крондор жив и здрав? — попита Коу.

Флора се засмя.

— И с джобове пълни със злато при това. Гарантирам.

— Злато?

Тя плесна поводите да подкара двуколката и се ухили.

— Ще се скрие от Брам, Лори и децата във фургона, ще заобиколи през дърветата и ще навести още веднъж замъка, преди да тръгне към Крондор. Ако Брам намери и един сребърен свещник или нещо от бижутата на лейди Илейн, значи не познавам Джими.

Джарвис Коу се засмя и подкара коня си до двуколката.

— Дано това момче си намери друго житейско призвание. Ще е срам да го видя свършил на бесилката.

Флора отново се засмя.

— Това никога няма да се случи, господин Коу. Не зная какво ще стане с него, но залагам живота си, че никой палач никога няма да сложи клупа на врата на Джими, Ръчицата.

Дневният господар вдигна глава.

Вратичката — за чието съществуване повечето членове на Гилдията на Шегаджиите не знаеха — рязко се отвори. Беше скрита в каменния зид, замаскирана от тъмните ъгли и сумрачната светлина; и човек трябваше да знае, че е там, за да я намери.