Реймънд Фийст - Легенди за Войната на разлома

„Гонитба на куци“, помисли си и само дето не се изсмя.

„Все едно че отново съм Флора Горещите пръстчета — каза си тя, докато тичаше по коридора и се оглеждаше за място, където да се скрие. — Но така няма да се оправя“. Ботушите тропаха след нея. „Те познават сградата. Аз — не. Ще ме хванат“. Беше се задъхала и вече усещаше киселия вкус на страха. „А Можех да съм си в Ландсенд и да си похапвам сладкиши с боровинки и сметана с леля Клеора!“

После тропотът на ботуши изведнъж спря, тя се обърна и видя как преследвачите й рухват по очи на пода. През коридора трептеше опънато въже. Единият Край беше вързан за тежък дъбов рафт, а от другата стена дървеният панел се открехна и от него се появиха четири фигурки и започнаха да хвърлят разни неща — Флора улови блясъка на сребърен свещник. После се чу дрънчене на счупени грънци и тя усети миризмата на масло.

„Бягай!“ — каза си; децата вече се скриваха зад стената, а наемниците се надигаха. Свърна покрай стената, после хукна по друг, по-къс коридор и надолу по някакво стълбище.

— Насам! — извика Джарвис Коу и затича нагоре по витото стълбище.

— Идвам — отвърна задъхано Джими. Тичането из господарска къща посред нощ не беше нещо особено ново за него, но усещането за напрежение зад очите му ставаше все по-лошо. — Ще можеш да се оправиш с тоя магьосник, надявам се?

— Длъжен съм — отвърна Коу. — Остави го на мен.

— О, не възразявам.

— Усещам какво прави. В името на Богинята! Нямаме много време! Тичаха по някакъв дълъг коридор и сякаш ги следваше шепот.

После Джими долови извисяващ се глас, заглушен от врата, но груб и властен; думите капеха накъсани на срички, като горящ катран.

„О, наистина не държа да се срещна с тоя човек“, каза си Джими и продължи да тича. Освен с Албан Ашър всяка среща с магьосници, помнена от Шегаджиите, беше свършвала лошо — ако някой не вярваше на магьосници и се страхуваше от тях повече от крадците, Джими не можеше да си представи кой ще е.

Завиха надясно. На десетина крачки пред тях имаше врата и пред нея стояха двама души с извадени мечове: единият едър и мургав, другият — дребен и мършав; и двамата пристъпиха крачка напред.

Джарвис Коу изобщо не спря. Хвърли се право срещу тях с насочено напред острие. Едрият отби сабята му встрани, опита се да го изрита в коляното и оръжията им се сплетоха. Ритникът се хлъзна покрай крака на Коу, той заби рамото си в корема на грамадния мъж и го отпрати през вратата в стаята.

— Побързайте! — извика някакъв младеж отвътре. — В името на всички богове, побързайте!

Джими не си направи труда да се обърне натам: Мършавия идваше към него с меча в дясната ръка и дълъг, нож в другата. Младият крадец отчаяно се помъчи да си спомни всичко, което му беше казвал принц Арута, всичко наведнъж и без думи.

— Татко ще те накълца хубаво момченце — изръмжа Мършавия. — Ела при татко, копеленце такова, да те напердаша!

— Помощ! — извика младежът от стаята. Вътре изтрещя стомана. — Помогнете!

Мършавия заби в движение — пристъпи напред и в същото време се хвърли, което му даде страхотен обхват. Джими не се опита да отстъпи: използва по-ниския си ръст, за да отбие меча нагоре, и влезе отдолу, като се опита да прониже противника си в гърлото. Не стана: рапирата мина над рамото на наемника и дръжките се сплетоха. Джими се изви отчаяно, щом ножът в другата ръка на войника замушка, после двамата опряха гърди; ръката с ножа бе заклещена до хълбока на Джими от неговата.

„Лошо — каза си Джими, след като се опита да изрита наемника с коляно в слабините, но вместо това го улучи в коляното. — По-силен е от мен“.

За миг се завъртяха в кръг — дъхът на наемника бе по-лош и от този на Мръсния Рон, — после Джими успя да стъпче с пета пръстите му. Мършавия нададе вой, блъсна го и Джими залитна назад… и се озова в стаята: бяха направили пълен кръг, без да забележи.

В стаята беше по-светло, отколкото в коридора. С едно светкавично озъртане Джими забърса всичко, което ставаше вътре, докато отстъпваше, след което рязко заби напред и за малко не прониза връхлитащия го противник. Мършавия на свой ред отстъпи и отново закръжиха.

Някакъв мъж с черно палто и бричове стоеше с извит нож над гол младеж — който трябваше да е Брам. По тялото на Брам имаше червена линия и той също крещеше.

— Пет хиляди златни крони, ако ги убиете! — изкрещя мъжът. — Пет хиляди — пълна прошка и пет хиляди!

Колкото и да беше затруднен, Джими се ококори. „С пет хиляди мога да го купя тоя замък“.