Реймънд Фийст - Легенди за Войната на разлома

„Седемнайсет години умирах! Седемнайсет години умирах всеки миг. Ти ме уби! Ти уби моя Закри, скъпия ми, бащата на моя син! Ти се опита да убиеш и детето ми, но аз те спрях, чудовище!“

— Курва — изхъхри старецът. — Седемнайсет години живях само за да те върна, а сега виждам, че Закри ми каза истината. Била си негова любовница и това е неговото дете! Колко те мразя! — Вдигна камата и я заби в призрачната фигура.

И нададе безкраен скръбен вой, който накара Брам да заудря глава в каменната маса, за да не го чува. Ножът блесна още веднъж, и отново.

Джими Ръчицата изхъхри от болката — бе толкова силна, че не можа дори да изкрещи. Писъкът продължи и го пронизваше като вятър, като смъртна агония, продължила безкрайни години. Но след малко погледът му се проясни и той разбра, че повече болка няма да изпита — нито нещо друго, никога повече — стига да не помръдне от мястото си в следващия миг.

„Там!“ Блясък на стомана. Извъртя се и се хвърли напред.

От усилието го заболя, но главата му се проясни. Видя как баронът залитна и отскочи към прозореца да избегне върха на рапирата.

Прозорецът в дебелата стена беше пригоден за позиция на стрелец: много по-широк вътре, със скосени ръбове, тъй че боецът с лък да може да покрива голямо пространство. Баронът се спъна в перваза и залитна назад, изтърва ножа и той се заби в дървения под. Но това му позволи да се хване за гладкия каменен зид и да се изправи.

Нещо се появи между барона и Джими. Стори му се, че е жена, но главата все още толкова го болеше, че не можеше да е сигурен; освен това му се стори, че вижда барона през нея.

Призрачната фигура изпищя и Джими пусна рапирата и стисна главата си с ръце. Видя как ръцете на стареца също полетяха нагоре и видя и как зяпна, докато падаше през прозореца с писък; разби скъпия витраж и полетя надолу в блесналата от мълнии нощ.

— Петдесет стъпки надолу, на камъните — изхриптя Джими, преви се на две и ръката му зашари за дръжката на рапирата.

Огромна тежест сякаш се вдигна от плещите му — или от главата. Нощта изригна през строшеното стъкло и черните свещи примигаха и угаснаха. На десет стъпки от него Мършавия се опули и се свлече на пода. Джарвис Коу измъкна сабята си от гърлото му и от раната швирна кръв.

Въздишка се понесе в тишината.

Магьосникът до Брам тръсна глава и сви ръце в ръкавите на халата си.

— Май ще трябва да си потърся друг покровител за моето… изкуство — каза той с капризно-безгрижен гласец, вдигна ръка… и изчезна.

Коу изруга. Джими не позна езика, на който изруга, но тонът беше безпогрешен.

Флора влезе в стаята — подкрепяше Лори. Зад тях подскачаше братчето й.

Брам вдигна глава и проплака жално.

— Някой ще ме отвърже ли? И ми дайте някакви гащи!

На пътя Джими Ръчицата се обърна и погледна назад. Пред портите на имението гъмжеше от хора, гласовете им се чуваха чак тук, на половин миля. Той поклати глава със съжаление, потупа дръжката на рапирата и въздъхна:

— Толкова с менестрелите.

И вдиша хладния пролетен въздух.

В небето хвърчаха чайки и му напомниха за родния град с болка, която го изненада.

Двамата с Коу яздеха, а Флора караше двуколката. Лори беше решила да остане с Брам и децата, които щяха да заминат за Ландсенд с един стар фургон от конюшнята на барона. Джими бе обяснил на Флора кой всъщност е Коу, понеже държеше тя да научи цялата истина, но реши да не разкрива идентичността му пред Брам, Лори и другите. Не знаеше точно защо, просто му се стори, че си е в реда на нещата един Шегаджия да крие някои неща.

— Менестрели ли? — учуди се Флора.

Джими я изгледа накриво: явно беше гледала как Лори се оправя с поводите, защото се справяше доста добре с двуколката. Джарвис Коу се изкиска.

— Според мен младият Джими си мисли как героят взима момичето, златото и половината кралство.

— Само че го прави Брам Дръвника — отвърна Джими. Флора въздъхна, той я изгледа накриво и попита Коу: — Що за барон ще излезе от него според теб?

Коу сви рамене.

— По-добър от предишния, стига дворът и херцогът да се съгласят. Има много свидетели, че е изгубеният син на баронеса Илейн — а и съвсем подходящо ще е да имат местен човек, след като Бернар беше съсипал цялото владение и изоставил задълженията си. Херцогът не е обръщал внимание на това, защото прекарва повечето си време в Риланон, вместо в Западния двор, а баронът си е плащал данъците навреме. Смятам, че като се върне в Крондор, Ги дьо Батира ще погледне по-критично на Ландсенд. Велики Кеш е близо и тук е нужен силен мъж. От младия Брам може да се получи герой.