Реймънд Фийст - Принц на кръвта

— А и сме по-бързи, чичо Локи. — И без предупреждение замахна с лакът към главата на Локлир. Баронът, с близо двадесетгодишен опит, се отдръпна и Ерланд залитна. После Локлир го сграбчи за ръката, завъртя го в пълен кръг и го избута в средата на салона.

Двете момчета вдигнаха юмруци, но бароните останаха настрана. Джеймс се усмихна коварно, вдигна ръце и каза:

— Е добре, добре. Много сте млади и бързи за нас. — Момчетата веднага усетиха сарказма му. — Но тъй като ние трябва да запазим умовете си ясни през следващите няколко дни, ще се наложи да се откажем от удоволствието да проверим докъде сте стигнали през последните две години. — Махна с палец над рамото си и посочи отсрещния край на залата. — Лично, искам да кажа.

Отсреща стояха двама войници, голи до кръста и по бричове. Бяха скръстили мощните си ръце пред мускулестите си гърди. Барон Джеймс им махна да се приближат. Щом се отделиха от стената, двете момчета се спогледаха.

Двамата мъже се движеха плавно, като добре дресирани и гледани коне, с гъвкава походка, но със стаена и респектираща сила.

— Това не са хора! — прошепна Боррик. Ерланд се ухили — двамата бяха с яки челюсти, напомнящи издаденото напред долно чене у планинските троли.

— Тези бойци са от гарнизона на чичо ви Луам — каза Локлир. — Миналата седмица имаше показни игри на Кралския фестивал по юмручна борба и ги помолихме да останат още няколко дни. — Двамата мъже почнаха да се отдалечават един от друг, заобикаляйки двете момчета от противоположни посоки.

Джими поясни:

— Русокосият е сержант Обрегон от гарнизона на Родец…

— И е шампион сред мъжете с тегло под двеста фунта — намеси се Локлир. — Твоят обучаем ще бъде Ерланд, Обрегон. Хълбокът му е ранен, щади го.

— … а другият — продължи Джими — е сержант Палмър, от Батира.

Боррик изгледа противника си с присвити очи.

— Чакай да се сетя… Той сигурно е шампионът сред мъжете над двеста фунта.

— Точно така — потвърди Джими със зла усмивка.

Полезрението на Боррик моментално се изпълни с връхлитащия към лицето му юмрук. Опита се бързо да се отдръпне от пътя му, но изведнъж установи, че друг е намерил по пътя си слепоочието му. След което се замисли кой ли велик художник е изрисувал фреските по тавана на залата, която баща му бе избрал точно за гимнастически салон. Наистина трябваше да попита някого по въпроса.

Седна бавно на пода, разтърси глава и чу барон Джеймс да обяснява:

— Баща ви поиска да ви набием в главите важността на онова, което ви очаква утре.

— И какво ще да е то? — попита Боррик, оставяйки се на сержант Палмър да го вдигне на крака. Но сержантът не благоволи да пусне дясната му ръка, а вместо това я стисна здраво и собствената му дясна ръка се стовари с все сила в корема на Боррик. Лейтенант Уилям видимо потрепера, щом дъхът на Боррик изригна от дробовете му и очите му се кръстосаха, след като се стовари още веднъж на пода. Ерланд взе да се отдръпва боязливо от другия шампион по юмручен бой, който вече крачеше към него.

— Ако случайно ви е убягнало от вниманието, вашият чичо, кралят, остана баща само на дъщери след кончината на младия принц Рандолф.

Боррик отказа предложената му от сержант Палмър ръка за помощ и заяви:

— Благодаря, ще се оправя и сам. — И успя някак да се вдигне на едно коляно. — Не ми е приятно да си спомням за смъртта на нашия братовчед, но съм в течение. — И още докато понечваше да стане, нанесе коварен удар в корема на сержант Палмър.

Боецът остана непоклатим като скала, само вдиша дълбоко и кимна доволно.

— Това беше добре, ваше височество.

Боррик завъртя очи нагоре.

— Благодаря.

След което нов юмрук изпълни полезрението му и той отново зяпна към майсторски рисувания стенопис на тавана. Защо ли изобщо не го беше забелязвал досега?

Ерланд се опитваше да запази дистанцията между себе си и сержант Обрегон. Изведнъж младежът спря да отстъпва, засили се напред и започна да нанася канонада от удари. Вместо да отстъпи, сержантът вдигна юмруци пред лицето си и го остави да го бие по ръцете и раменете.

— Това, че чичо ни си няма наследник, не ни е убягвало от вниманието, чичо Джими — подхвърли Ерланд, докато юмруците му блъскаха безполезно по мускулестия сержант и ръцете му почнаха да се уморяват. Сержантът изведнъж пристъпи напред и нанесе безмилостен удар в хълбока му. Лицето на Ерланд пребледня и всичко пред очите му се завъртя.

Забелязал реакцията му, сержант Обрегон каза: