Реймънд Фийст - Принц на кръвта

Арута се намръщи и поклати глава.

— Изрично помолих Джими да не ми казва какво има предвид. — Усмихна се на синовете си с кривата си усмивка. — Само го помолих да ви набие в главите, че ако не правите това, което се очаква от вас, може да има сериозни последствия.

Ерланд кимна мълчаливо, а Боррик каза:

— Е, не беше съвсем неочаквано. Ти наистина ни заповяда да се върнем право вкъщи, а ние взехме, че се отбихме да поиграем малко преди да се приберем в палата.

— Да поиграете… Опасявам се, че в бъдеще ще имате все по-малко време за игра.

Махна с ръка на момчетата и влезе в кабинета си. Те го последваха. Арута отиде зад писалището. Зад него в стената имаше тайна ниша, скрита хитро зад един отместващ се камък. Принцът извади от нея свитък с кралския фамилен печат и го връчи на Боррик.

— Прочети третия параграф.

Боррик го изчете наум и опули очи.

— Тъжна вест, няма съмнение.

— Какво е това? — попита Ерланд.

— Послание от Луам — каза Арута.

Боррик го подаде на брат си.

— Кралските лекари и жреците са убедени, че кралицата няма да има повече синове. В Риланон няма да има кралски наследник.

Арута пристъпи до една врата в дъното на кралските покои и каза:

— Елате с мен.

Изкачиха се по стръмно стълбище и скоро се озоваха на върха на старата кула почти в центъра на кралския палат. Виждаше се цял Крондор.

— Когато бях на вашите години, често заставах на стената на замъка на дядо ви — заговори Арута. — Заглеждах се към градчето Крудий и залива зад него. Колко малко кътче от широкия свят, а така огромно в спомените ми.

Арута се обърна към Боррик и Ерланд.

— Дядо ви обичал да прави същото, когато бил момче, или поне така ми каза веднъж мечемайстор Фанън. — Принцът замълча, потънал в спомени. — Някъде на вашата възраст ми се наложи да поема командването на гарнизона, момчета. — Двамата му синове бяха чували разкази за Войната на разлома и за участието му в нея, но сегашното не приличаше на приказките, разменяни между него и вуйчо им Лаури или адмирал Траск на вечерните пирове.

Арута седна между два от зъбците и въздъхна.

— Никога не съм искал да ставам принц на Крондор, Боррик. — Ерланд приседна между съседните зъбци, усетил, че думите на баща му са предназначени повече за брат му. И двамата бяха слушали достатъчно за нежеланието му да поема тежестта на управлението на Западните владения. — Като момче — продължи Арута, — мечтите ми не стигаха по-далече от това да служа като обикновен войник, може би при някой от пограничните владетели. Едва когато срещнах барона на Висок замък, разбрах, че момчешките ни мечти не ни напускат дори когато станем възрастни. Трудно е да се отърсиш от тях, но за да видиш нещата в истинската им светлина, все някога трябва да се откажеш от детския си светоглед.

Арута зарея погледа си към хоризонта. Обикновено баща им беше прям човек, не увърташе и не му липсваха думи да се изрази, но сега явно му беше трудно да говори.

— Боррик, като по-малък как си представяше живота на сегашните си години?

Боррик се обърна към Ерланд, после отново погледна баща си с недоумение. Полъхна лек ветрец и разроши буйната му рижа коса.

— Не съм се замислял много над тези неща, татко.

Арута въздъхна.

— Мисля, че направих ужасна грешка във възпитанието ви. Когато двамата бяхте много малки и пакостливи, веднъж ме ядоса — беше дреболия, една разлята мастилница, но се съсипа предълъг свитък и целодневното писане отиде по дяволите. Напердаших те по задника, Боррик. — Синът му се ухили, представяйки си картинката, но Арута не отвърна на усмивката му. — Майка ви ме накара да се закълна, че никога повече няма да посягам на двама ви в пристъп на гняв. Струва ми се, че по този начин ви разглезих и не ви подготвих добре за живота, който ви предстои.

Ерланд се смути. Вярно беше — непрекъснато ги гълчаха за какво ли не, но никога не бяха наказвани, особено с бой. Е, „тренировките“ бяха друга работа.

Арута кимна.

— Моето детство бе много по-различно от вашето. Чичо ви, кралят, често опитваше кожения колан на баща ни, щом го хванеха в пакост. Мен като момче са ме били само веднъж. Бързо се научих, че щом баща ни заповяда нещо, той очаква то да се изпълни без пререкания. — Арута въздъхна и двете момчета за пръв път усетиха, че баща им може да изпитва и неувереност. — Всички бяхме свикнали с мисълта, че един ден крал ще стане принц Рандолф. Когато се удави, очаквахме, че на Луам ще му се роди втори син. Дори когато на бял свят дойдоха дъщерите и възможността да се роди кралски наследник в Риланон с годините започна да намалява, просто никога не сме си помисляли, че някой ден точно ти — той мушна с пръст Боррик в гърдите — ще трябва да управляваш държавата.