Реймънд Фийст - Принц на кръвта

— Извинете, ваше височество. Не исках да ви ударя точно в раната.

— Моля, много сте мил — едва отвърна с шепот Ерланд.

Боррик разтърси глава да си прочисти ума, след което бързо се превъртя на задно кълбо и скочи на крака, готов за бой.

— Така. Значи сигурно има някакъв смисъл в това повтаряне, че фамилията ни си няма кралски принц?

— Има, естествено — съгласи се Джеймс. — След като няма мъжки претендент, то принцът на Крондор все още е наследник.

Ерланд отвърна малко приглушено:

— Принцът на Крондор винаги е бил кралски наследник.

— А принц на Крондор е вашият баща — вметна Локлир.

Боррик направи лъжлив замах с лявата ръка, удари с десния си юмрук сержант Палмър в челюстта и той се олюля. Още един удар в тялото и боксьорът започна да отстъпва. Боррик доби самоувереност, пристъпи напред да нанесе довършващия си удар и изведнъж светът пак се обърна с главата надолу.

Гледката пред очите на Боррик придоби жълтеникав оттенък, после, кой знае защо, дълго се задържа в червения спектър и той увисна в пространството, а подът реши да се надигне и да го халоса по тила. След това в края на полезрението му взе да става много черно и той видя кръг от лица, които надничаха от отвора на някакъв дълбок кладенец надолу към него. Лицата му се сториха приятелски и той си помисли, че може би ги познава отнякъде, но не изпита особена нужда да се тревожи от това, защото си му беше много добре, докато потъваше в тъмната прохлада на кладенеца. Взря се през тези лица и някак разсеяно се зачуди дали някой от тях знае все пак името на великолепния художник, изрисувал фреските по тавана.

Очите му се подбелиха и Уилям плисна в лицето му ведро с вода. Малко по-големият близнак се свести и почна да храчи да плюе вода.

Барон Джеймс помогна на принца да се изправи и попита:

— Още ли следиш мисълта ми?

Боррик разтърси глава и очите му се фокусираха.

— Мисля, че да — успя да промълви, след като си пое дъх.

— Много добре. Защото след като твоят баща все още е наследник на трона, тъп кралски инфанте — и той плесна Боррик по тила, за да подчертае това, което следваше — то ти все още си предполагаемият Наследник.

Боррик се втренчи в лицето на Джеймс. Същността на посланието му, кой знае защо, все още му се губеше.

— Е, и какво?

— Това, че, бебе такова, тъй като е малко вероятно нашият добър крал, вашият чичо, да стане тепърва баща на този етап от живота си, предвид възрастта на кралицата, ако Арута го надживее, той ще стане крал. — Помогна на Боррик да стане и добави: — И ако такава е волята на Богинята на съдбата — Джими зашлеви закачливо Боррик по бузата, — то ти почти със сигурност ще надживееш своя баща, което означава, че след време кралят ще бъдеш ти.

— Боговете дано да ни опазят — вметна Локлир.

Боррик се озърна. Двамата шампиони по бокс се бяха отдръпнали и преструвките, че става дума за урок по юмручен бой, бяха свършили.

— Аз крал?!

— Да, ти, твърдоглав тъпако — каза Локлир. — И ако ни е дадено все още да сме живи, ще трябва да коленичим пред теб и да се правим, че сме сигурни, че знаеш какво да правиш.

— Поради което — продължи Джеймс, — баща ви реши, че е време да престанеш да се държиш като глезеното дете на богат търговец на добитък и да започнеш да действаш като бъдещ крал на Островите.

Ерланд пристъпи и застана до брат си, леко приведен на една страна.

— Тогава защо просто не… — пристъпи малко накриво и присви очи от болката в ранения си хълбок. — Защо просто не ни казахте какво става?

— Аз убедих баща ви, че урокът ви трябва да е… подчертан — каза Джеймс и огледа двамата принцове. — Вие сте образовани, обучавани сте от най-добрите учители, които баща ви можеше да наеме. Говорите… колко?… Шест, седем езика? Можете да смятате като строители на обсадни машини. Можете да беседвате за древни учения и доктрини. Притежавате умения в музиката и изкуството и познавате дворцовата етикеция. Във фехтовката сте майстори и… — хвърли поглед към двамата боксьори — не сте съвсем зле в юмручния бой. Но през всичките деветнадесет години, откакто сте се родили, не сте показали нито веднъж, дори с едно нещо, че сте нещо повече от две самодоволни, глезени дечица. А не принцове на Владенията! — Тонът му се повиши и стана гневен. — И когато приключим най-сетне с вас, ще се държиш като принц, а не като глезено дете.

Боррик изглеждаше смазан.

— Глезено дете?

Ерланд се ухили, забелязал притеснението на брат си.