Реймънд Фийст - Принц на кръвта

Обърна се към другия си син и с не особено характерен за него жест се пресегна и хвана ръката на Ерланд.

— Не обичам много да говоря за силни чувства, но сте ми синове и ви обичам и двамата, въпреки че понякога подлагате нервите ми на тежко изпитание.

Момчетата се почувстваха неловко пред това неприсъщо за баща им откровение. И на тях им беше трудно да изразяват чувствата си. Боррик само отвърна:

— Разбираме.

Принцът погледна Боррик право в очите.

— Нима? Наистина ли разбирате? Тогава трябва да разберете и че от днес нататък не сте само мои синове, Боррик. Двамата вече сте синове на Кралството. Всеки от двама ви е принц от кралската кръв. Един ден ще станеш крал, Боррик. Проумей го и си го набий добре в ума този факт, защото нищо освен смъртта няма да го отмени. И от този ден нататък бащината ми любов няма повече да ви засланя от жестокостите на живота. Да бъдеш крал означава да държиш съдбите на стотици хиляди хора. Един необмислен жест може да струва живота им.

После се обърна към Ерланд.

— Близнаците представляват сериозна заплаха за мира в Кралството, защото щом изплуват на повърхността стари вражди и съперничества, все ще се намерят такива, които да заявят, че редът на раждането ви е сменен умишлено, и ще подкрепят твоята кауза, без да си го искал, като повод да удовлетворят стари омрази и нови амбиции.

— И двамата сте слушали историята за първия крал Боррик, как бил принуден да убие собствения си брат, Джон Претендента — продължи Арута. — И също така много пъти сте слушали как бях застанал с краля и нашия брат Мартин пред Съвета на лордовете, и всеки от тях двамата имаше еднакво справедливи основания да претендира за короната. Само след благородния жест на Мартин я получи Луам и не се проля кръв. На косъм бяхме от гражданската война тогава.

— Татко, защо ни казваш всичко това? — попита Боррик.

Арута стана, въздъхна и сложи ръка на рамото на по-големия си син.

— Защото детството ви свърши, Боррик. Ти вече не си синът на принца на Крондор. Защото съм решил, че ако надживея брат си, ще откажа правото си над короната в твоя полза. — Боррик понечи да възрази, но Арута го прекъсна. — Луам е жизнен. Сигурно ще бъда старец, когато умре, ако не го изпреваря. Най-добре ще е да няма кратко управление между неговото и твоето. Следващият крал ще си ти.

После погледна Ерланд и каза:

— А ти винаги ще бъдеш в сянката на брат си. Завинаги ще останеш на едно стъпало от трона, но никога няма да можеш да седнеш на него. Винаги ще те търсят за услуги и постове, но никога няма да получиш своето. Ще гледат на теб като на последното стъпало към брат ти. Ще можеш ли да приемеш тази участ?

Ерланд сви рамене.

— Не ми изглежда чак толкова тежка, татко. Ще си имам имения, титла и достатъчно отговорности, сигурен съм.

— Много повече. Защото ще си длъжен да подкрепяш Боррик във всяко нещо, дори когато не си съгласен с него. Никога не ще можеш да изразяваш публично мнението си, ако се отличава от неговото. Така трябва да бъде. Не знам дали ме разбираш достатъчно добре. В бъдеще никога не ще можеш да се противопоставяш на волята на краля. — Арута се отдръпна и изгледа двамата си сина. — Войната ви е нещо непознато. От раждането ви досега в Кралството цари мир. Пограничните набези са дреболия.

— Не и за тези, които се бият с нападателите. По границите умират хора, татко — отвърна Ерланд.

— Сега говоря за държави и династии, за съдбата на цели поколения — каза Арута. — Да, умират хора, за да може тази държава и населението й да живеят в мир. Но беше време, когато войната за нас бе ежедневие, когато стълкновенията по границата с Кеш ставаха ежемесечно, галерите на Квег пленяваха корабите ни, когато им скимне, а нашествениците от света на цураните бяха завладели част от земите на дядо ви… цели девет години! От вас ще се поиска да се откажете и примирите с много неща, синове мои. Ще се поиска да се венчаете с жени, които най-вероятно няма дори да сте познавали. Ще се поиска да се откажете от куп привилегии, достъпни за обикновения човек: възможността да влезеш в някоя пивница и да пиеш с непознати, да се вдигнеш и да посетиш който си искаш град, да се ожениш по любов и спокойно да отгледаш децата си, без да се страхуваш, че ще бъдат използвани за чужди замисли. — Загледа се към града и въздъхна. — Да си седиш по цял ден с жена си и да си говорите за дребните неща от живота, да се отпуснеш.

— Мисля, че разбирам — отвърна отпаднало Боррик, а Ерланд само кимна.