Реймънд Фийст: Принц на кръвта

Гардан приключи с изреждането на новите титли и длъжности на грейналия от щастие човечец и Арута се наведе да му връчи дебел свитък, отрупан с лентички и печати. Човекът си взе удостоверението и се върна при тълпата, сподирен от приглушените поздравления на другите участници в съвета.

Гардан кимна на церемониалмайстора Джером и стройният мъж се изправи в цял ръст. Длъжността напълно подхождаше на самоуверения нрав на Джером, някогашния съперник на барон Джеймс в момчешките години. Всички го смятаха за пълен досадник и страстта му към тривиалностите го правеше напълно подходящ за тази служба. Любовта му към поста му се изразяваше преди всичко в изрядните гънки на служебната му пелерина и в острата му брада, която беше в състояние да подкастря с часове. Джером подхвана помпозната си декламация:

— С благоволението на ваше височество, Негово превъзходителство лорд Торен Сие, посланикът на кралския двор на Велики Кеш.

Посланикът, който си шепнеше нещо със съветниците си, пристъпи към подиума и се поклони. Главата му беше избръсната. Под късото му пурпурно палто се показваха широки жълти панталони и под тях — бели чехли. Гърдите му бяха разголени по кешийския обичай и ги красеше голям златен нагръдник. Всяка част от облеклото му беше деликатно и почти незабележимо извезана с дребни скъпоценни камъчета по всеки ръб и плоха и докато пристъпваше напред, се създаваше впечатлението, че е облян от сияещи разноцветни искри. Определено можеше да се каже, че е най-изящната особа в двора.

— Ваше височество — почна той с леко напевния си кешийски акцент. — Нашата господарка Лакейша, Онази, която е Кеш, пита за здравето на Техни височества.

— Предайте нашите най-топли поздрави и благопожелания на императрицата — отвърна Арута — и й предайте, че сме добре.

— С удоволствие — отговори посланикът. — Сега имам задължението да помоля Негово височество за отговор на поканата, изпратена от нашата господарка. Седемдесет и пет годишнината от нейното великолепно рождение е повод за ненадмината радост в империята. Ще бъдем домакини на един юбилей, който ще се празнува цели два месеца. Ще благоволи ли Негово височество да бъде наш скъп гост?

Кралят вече бе изпратил извиненията си, също както всеки владетел на суверенна държава в съседство с Велики Кеш, от Квег до Източните кралства. Макар мирът, възцарил се между империята и нейните съседи, да беше траял необичайно дълго — цели единадесет години след последното по-значително погранично стълкновение, — никой от владетелите не беше толкова глупав, че да прекрачи границите на най-страшната и могъща държава на Мидкемия. Тези откази се смятаха за съвсем уместни и разбираеми. Виж, поканата към принца и принцесата на Крондор беше друга работа.

Западните владения на Островното кралство бяха почти самостоятелна държава, след като цялата отговорност на управлението бе предоставена на принца на Крондор. Само най-висшата политика се диктуваше от кралския двор в Риланон. И най-често тъкмо на Арута се падаше да се оправя с посланиците на Кеш, тъй като повечето потенциални конфликти между Кеш и Кралството засягаха южната граница на Западните владения.

Арута погледна жена си и след това отново се обърна към посланика.

— Много съжаляваме, но тежестта на служебните ни задължения ни пречат да предприемем такова дълго пътуване, ваше превъзходителство.

Изражението на посланика не се промени, но лекото присвиване на очите подсказа, че кешиецът приема отказа почти като оскърбление.

— Това е достойно за съжаление, ваше височество. Моята господарка толкова се надяваше, че вашето присъствие ще се окаже жизненоважен, ако позволите да се изразя така, жест на приятелство и добра воля.

Намекът естествено не убягна на Арута и той кимна.

— И все пак бихме проявили пренебрежение към дълбоките си чувства на приятелство и добра воля спрямо своите съседи на юг, ако не изпратим представител на кралския дом на Островите. — Очите на посланика моментално се приковаха в двамата близнаци. — Принц Боррик, настоящият законен наследник на трона, ще бъде нашият представител на юбилея на императрицата, милорд. — Боррик, изведнъж оказал се център на внимание, неволно се изправи и изпита неочаквана нужда да изпъне гънките на туниката см. — Ще го придружи и неговият брат принц Ерланд.

Боррик и Ерланд се спогледаха изненадани.

— Кеш! — прошепна Ерланд, едва скривайки удивлението си.