Реймънд Фийст - Кралският корсар

Виж, приятелят му беше друга работа. Хенри, известен в двора повече с името Хари, защото баща му, графът на Лъдланд, също се казваше Хенри, се хилеше, сякаш изобщо не се беше превърнал в мишена за шегите на околните. На годините на Николас, той беше с половин глава по-висок, имаше къдрава рижа коса и червендалесто лице и повечето млади дворцови дами го смятаха за хубавец. Беше палав младеж, много често оставящ се нравът да надделее над разума и много често жаждата му за забавления го караше да престъпва границите на благоразумието. В повечето случаи Николас престъпваше тези граници заедно с него. Хари прокара длан по мократа си коса и се разсмя.

— Какво му е смешното? — попита Амос.

— Съжалявам за лодката, адмирале — отвърна скуайърът, — но ако можехте да видите физиономията на помощник-лоцмана…

Амос погледна намръщено двамата младежи, но не можа да сдържи смеха си.

— Видях го. Гледката си струваше. — И стисна Николас в мечешката си прегръдка.

— Радвам се, че се върна, Амос. Жалко, че пропусна Празника на средилетието.

Амос избута принца от себе си с малко пресилена неприязън.

— Фу! Целия ме намокри. Сега ще трябва да се преоблека преди да се срещна с баща ти.

Тримата закрачиха от пристанището към двореца.

— Какви новини носиш? — попита Николас.

— Всичко е спокойно. Търговски кораби от Далечния бряг, Кеш и Квег, както и обичайният трафик от Свободните градове. Тази година беше мирна, слава на боговете.

— Надявахме се да чуем възбуждащи разкази за приключения — подхвърли насмешливо Хари.

Амос го плесна закачливо по тила.

— Ще ти дам аз на тебе едно приключение, ненормалник такъв. Какво си въобразяваше, че правиш?

Хари се хвана за тила и се помъчи да си придаде огорчена физиономия.

— Тъкмо се измъквахме.

— Измъквали се! — Амос спря и го изгледа невярващо. — В открития залив, с достатъчно място да завиеш — може би, но с връхлитащ тримачтов кораб, без място нито да обърнеш, нито да спреш… какво „измъкване“ беше това? — Поклати глава и отново закрачи към палата. — „Измъкване“, как не. — Обърна се към Николас и попита: — И какво търсехте по това време в залива? Нямате ли уроци?

— Греъм е на заседание с баща ми — отвърна Николас. — Затова излязохме на риболов.

— Хванахте ли нещо?

Хари се ухили.

— Най-голямата риба, която сте виждали, адмирале.

— Аха, оная дето си остана в залива, нея имаш предвид, нали? — изсмя се в отговор Амос.

— Не хванахме нищо, което да си заслужава вниманието — рече Хари.

— Добре — каза Амос. — А сега тичайте да си облечете нещо сухо. Аз самият ще поотдъхна и ще се обадя на баща ти.

— Ще се видим ли на вечеря? — попита младият принц.

— Предполагам.

— Добре. Баба е в Крондор.

При тази новина лицето на Амос светна.

— Тогава най-вероятно ще съм там.

Николас изгледа Амос с кривата полуусмивка, която беше наследил от баща си и каза:

— Съмнявам се някой да се досеща защо е решила да дойде на гости на мама точно когато се връщаш.

Амос се ухили.

— Само заради страхотния ми чар. — Плесна игриво двете момчета по вратовете и ги подкани: — Хайде, марш! Трябва да докладвам на херцог Джефри, после ще облека нещо по-подходящо за вечеря с… баща ти. — Смигна на Николас и закрачи с широка крачка, подсвирвайки си някаква песничка.

Николас и Хари на свой ред зашляпаха с мокрите си ботуши към покоите на принца. Стаичката на Хари беше наблизо, защото той се водеше официален дворцов скуайър на принц Николас.

Дворецът на принца на Крондор се намираше точно срещу залива, тъй като в древни времена бе служил за бастион на Кралството на Горчивото море. Кралските кейове бяха отделени от останалата част на пристанището с участък открита брегова ивица, затворена между стените на двореца.

Палатът се издигаше величествено на билото на хълма, очертан от лъчите на късното следобедно слънце. Около някогашната цитадела, все още служеща за ядро на дворцовия комплекс, се ширеха многобройните по-късни пристройки с жилища и свързващи ги коридори. Макар смалена и засенчена от другите кули и шпилове, издигнати през последните няколко столетия, старата цитадела все още привличаше погледа като мрачен паметник на отдавна отминали дни, когато светът е бил далеч по-опасно място за живеене.

Николас и Хари влязоха през старата метална врата за работещите в кухнята и вонята от залива, наситена с мириса на риба, морска сол и катран, отстъпи място на далеч по-апетитни аромати. Момчетата забързаха покрай умивалнята и пекарницата, после през малката зеленчукова градина и надолу по тясното каменно стълбище и покрай бараките на слугите.