Реймънд Фийст - Кралският корсар

Николас започна да вчесва мократа си дълга коса, подрязана като на баща му, за да й придаде известно приличие. Завиждаше на рижите къдрици на Хари — минеш само с кърпата, пооправиш ги малко с пръсти — и готово.

Най-сетне прецени, че при създалите се обстоятелства видът му е сравнително поносим, и излезе. В коридора завари Хари вече преоблечен и готов, и при това опитващ се да задържи поредната слугиня, тази вече с доста години по-голяма от него.

Хари си беше облякъл зелено-кафявата униформа на дворцов скуайър, която теоретично го правеше част от кралския скуайърски персонал, въпреки че само няколко седмици след пристигането му го бяха отписали и зачислили за личен придружител на Николас. Двамата по-големи братя на Николас, Боррик и Ерланд, бяха изпратени в кралския двор в Риланон преди пет години, за да се готвят за деня, в който Боррик ще наследи короната от чичо им. Единственият син на крал Луам беше загинал преди петнадесет години и Арута и кралят се бяха разбрали, че ако Арута надживее по-големия си брат, властта ще се поеме от Боррик. Сестрата на Николас, Елена, наскоро се беше омъжила за най-големия син на херцога на Ран, и поради това принцът беше останал почти лишен от спътници и приятели с подходящ за него ранг преди Хари да бъде изпратен на служба при баща му.

Николас се окашля силно и успя да привлече вниманието на Хари за достатъчно време, та слугинята да може да се измъкне. Тя отвърна на принца с почтителен поклон, придружен от благодарна усмивка, и побърза да се отдалечи.

Николас се загледа след нея и каза:

— Хари, трябва да престанеш да злоупотребяваш с положението си и да притесняваш слугините.

— Ама тя не беше притеснена… — почна Хари.

— Това не беше само мнение — отвърна му строго Николас.

Рядко прибягваше до сана си, за да командва Хари за каквото и да било, но в редките случаи, когато го правеше, Хари проявяваше достатъчно благоразумие да не спори… особено когато тонът му звучеше като на принц Арута, сигурен белег, че Николас не се шегува. Скуайърът сви рамене.

— Добре де, до вечеря имаме цял час. Какво да правим?

— Предлагам да си измислим оправданието.

— Какво оправдание?

— Да обясним на татко по каква причина лодката ми сега се носи на жалки отломки из половината залив.

Хари го изгледа със самоуверена усмивка и каза:

— Все ще измисля нещо.

— Не сте го видели? — каза принцът на Крондор и изгледа сина си и скуайъра от Лъдланд до него. — Не сте забелязали най-големия боен кораб в крондорската флота, когато е бил на по-малко от сто стъпки от вас!

Арута, принцът на Крондор, брат на краля и вторият по власт човек в Кралството, изгледа двете момчета с присвития си, неодобрителен поглед, който двамата познаваха много добре. Мършав и сдържан, Арута беше властен управител, който рядко даваше воля на чувствата си, но най-близките му лесно разпознаваха и най-малката промяна в настроението му. А точно сега то никак не беше ведро.

Николас се обърна към своя съучастник в престъплението и му прошепна сухо:

— Страхотна версия, Хари, няма що! Сигурно много дълго си мислил, докато я измислиш.

Арута се обърна към жена си и неодобрението му отстъпи на примиренчеството. Принцеса Анита прикова сина си с укорителен поглед, силно смекчен от едва сдържания й смях. Ядосана беше от глупавата постъпка на момчетата, но досадно безхитростната поза на пълна невинност не можеше да не я развесели. Макар да беше на доста повече от четиридесет години, смехът й, който не можа да удържи, прозвуча почти момичешки. Червеникавата й коса беше прошарена със сиви кичурчета и луничавото й лице се беше понабръчкало от годините служба на държавата, но очите й, които изгледаха с обич най-малкото й дете, все още грееха светли и ясни.

Вечерята беше неофициална и на трапезата присъстваха само няколко придворни. Арута предпочиташе да поддържа неформални порядки на много места в двора си и търпеше официалната помпозност само при неизбежни поводи, така че дългата маса във фамилната трапезария беше празна. За разлика от тържествената зала на Крондор, която беше окичена с бойни трофеи и с държавните знамена на Западните владения, семейната трапезария беше лишена от подобни спомени за война и бе украсена само с портретите на предишни владетели и картини с необикновено красиви пейзажи.

Анита бе от дясната страна на Арута. Джефри, херцогът на Крондор и главен администратор на Арута, седеше на обичайното си място от лявата страна на принца. Джефри беше спокоен човек с благ нрав и способен администратор. Беше служил десет години в кралския двор и преди осем години се бе прехвърлил в Крондор.